Навън е мрачно и сякаш всичко ни се изплъзва от ръцете, но щом изгрее слънце, сякаш веднага ни става по-леко на душата.
Много хора вярват, че хубавото време се съпътства от душевен подем, а дъждът докарва депресия.
Но съществува ли такава закономерност?
Повечето от нас предполагат, че изпитват духовен подем, защото сутринта грее слънце и напротив изпадат в униние, ако не престава да вали дъжд или е мрачно и облачно.
Убедени сме, че времето непосредствено въздейства на настроението ни.
Опитите за експериментална проверка на това противоречиво мнение били предприемани нееднократно.
Изследователи се обръщали към доброволци с молба по няколко пъти дневно да си отбелязват своето емоционално състояние за период от няколко месеца.
А след съпоставяли получените данни от метеосправките за същите дни. И… не открили никаква зависимост.
Дейвид Уотсън, професор по психология от Университета на Айова, анализирал резултатите от 20 мащабни изследвания по въпроса за зависимостта на настроението от времето, провели се през 80-те години.
Установило се, че колкото повече хора участвали в експериментите, толкова по-слаба се оказвала корелацията.
С други думи, изследванията на психолозите опровергават нашите интуитивни заключения – времето и настроението не са свързани по никакъв начин.
Какво ни кара да вярваме в обратното?
От дълбините на времето
Вярата в линейната взаимовръзка между времето и нашето душевно състояние идва от далечното минало.
Архаичният възглед към Вселената приравнявал вътрешния свят на човека към природата.
В тази схема на метеорологичните явления се падало същото място, което в човешкия живот заемат емоциите.
При описание на сферата на усещанията днес използваме същите думи, които и за промените на времето.
Например, глаголите „намръщи се“, „изясни се“ са в равна степен приложими и към небето, и към лицето на човека.
От най-древни времена животът на хората се е регулирал от времето.
Специална е била ролята на слънцето, то определяло ритъмът на живот, сгрявало, давало възможност на човек да ловува и да събира плодове.
Източникът на блага било именно то, и затова всички древни цивилизации – от арийци до ацтеки, се прекланяли пред него.
Днес нашите усещания, както в миналото, се влияят от традиционните възгледи и от културните стереотипи – устойчиви и много опростени представи за случващото се.
Ако сме щастливи и навън грее слънце, ще се опитаме именно на него да препишем своето прекрасно благоразположение.
Когато ситуацията не отговаря на нашите представи, ние я игнорираме.
Така функционира механизма на формиране на стереотипи – предразсъдъци, суеверия, социални убеждения.
И обратното, когато срещнем съвпадение, ние ги запомняме, разказваме за тях на другите.
Всъщност, настроението ни може да приповдигнато, например, защото при хубаво време по-често излизаме навън, за да се срещаме с близки и приятели.
Подобно социално взаимодействие винаги ни влияе положително.
Приспособяване към контрастите
Преди около 60 000 години няколко групи древни хора мигрирали от Източна Африка и в крайна сметка заселили цялата планета.
Нашите предци са били принудени да се адаптират.
Техният организъм се е научил да улавя всякакви сигнали на времето, които биха могли да повлияят на техния живот.
Например, пониженото атмосферно налягане предшествало урагани и силни, опустошителни бури.
В генетичната памет на следващите поколения рязкото понижаване на атмосферното налягане, предизвикващо смътно чувство за тревога, което се е запечатало като предусещане за буря.
