Това може би е нашата връзка със звездите.
Ако сравните себе си с неутронна звезда, вероятно няма да откриете кой знае какво общо. Но това са небесни тела с много мощни магнитни полета, които са образувани от разрушени звездни ядра, отдалечени на светлинни години от Земята, не, това дори не е фантастичен филм.
Но според ново проучване, с тях споделяме най-малко едно сходство – геометрията на материята, която ги е създала.
Изследователите откриха, че кората – външните слоеве, на неутронните звезди, са със същата форма като нашите клетъчни мембрани.
Това може да означава, че въпреки фундаменталната разлика хората и неутронните звезди са формирани от една и съща геометрия.
Откриването на толкова подобни форми в поразително различни системи най-вероятно се дължи на факта, че енергията в системата може да зависи от тази форма по универсален и елементарен начин.
За да ни стане ясно направеното откритие, трябва бързо да се гмурнем в странния свят на ядрената материя, която изследователите наричат ядрена паста, защото изглежда като спагети и лазаня.
Тази ядрена паста се формира в плътната кора благодарение на действащите сили на отблъскване, конкуриращи се с ядрените сили, които свързват кварките.
С други думи, две много мощни сили действат една срещу друга, принуждавайки материята, която съдържа различни частици, като структура да изглежда като паста.
И сега се оказва, че тези подобни на паста структури наподобяват много на тези вътре в биологичните клетки, макар и значително да се различават, що се отнася до сравнението между човека и неутронната звезда.
Това странно сходство било открито през 2014 г, когато изучавали уникалната форма на нашия ендоплазмен ретикулум или ендоплазмена мрежа – малък органел в човешките клетки, който образува белтъци и мазнини.
Първоначално се смятало, че тези структури на ендоплазмената мрежа, които били наречени гаражи за паркиране, или по-формално – рампите на Терасаки, са нещо, което го има само в меката материя.
Но при сравнение с модела на неутронните звезди се установило, че структурите на ендоплазмената мрежа много приличат на структурите в неутронните звезди.
Откритието кара астрофизици и биолози да сравнят и да определят разликите между структурите, като например състоянията необходими за тяхното формиране.
Обикновено, материята се характеризира със своята фаза, понякога наричана нейно състояние, като газово, твърдо, течно. Различните фази обикновено се повлияват от условията за различните състояния, като например – температура на материята, какво е налягането вътре в нея, и колко е плътна.
Тези фактори са много различни при меката материя – вътреклетъчното съдържание и неутронните звезди, тоест ядрената материя.
Освен това, неутронните звезди се формират от свръхнова експлозии, а клетките формират живите организми. Само това е достатъчно, за да стигнем бързо до извода, че става въпрос за много различни неща.
При неутронните звезди, мощните ядрени сили и електромагнитните сили създават фундаментален квантов механически проблем.
Във вътрешността на клетките, силите, които държат мембраните са фундаментално ентропични и поглъщат почти цялата свободна енергия в системата. На пръв поглед, не може да е по-различно.
Сходството е невероятно,защото ни кара да се чувстваме свързани с космоса по странен начин, различията обаче показват колко е важно откритието, защото засяга 2 напълно различни обекта – клетките и неутронните звезди, които може да се ръководят от едни и същи геометрични правила, които едва сега започваме да разбираме.
