Мотивацията в любителския спорт е много сложно нещо. Доктор Роберт Корб, спортен психолог, дава 5 прости съвета на тези, които са се сблъскали с недостиг на морални сили и вяра в собствените си способности.
1. Не възприемайте болката като страдание
Всъщност физическа болка присъства практически при всички тренировки, когато излизаме на ново ниво. Много хора, които бягат, се стараят да не и обръщат внимание.
Да не я забелязват, да я пропускат. В крайна сметка се оказва, че не просто не ѝ обръщаме внимание, а бягаме. И заради това се страхуваме.
Корб, напротив съветва да не бягаме, да не се крием, а да почувстваме болката в пълна сила. Само това разбираме накъде реално отиваме, и я приемаме като нещо напълно естествено за този процес. Така оставаме в настоящето, напълно отдавайки се на бягането.
2. Приемете своите съмнения
Колко често сте се хващали в мисълта, че просто физически не можете да направите това, за което ви моли треньора?
Например, смятате, че вашият стандартен темп на бягане е 8 минути на километър – става дума за средното темпо на маратонската дистанция, но треньорът ви моли да ускорите на 6 минути.
Опитвате и по някаква причина не ви се получава, и започвате да изпадате в паника. В главата ви гори пламенната мисъл, че няма да можете.
В този случай Корб съветва тези съмнения да се приемат като стандартна част от тренировката. Достатъчно ли сте добри, за да бъдете допуснати до избрания от вас маратон? В този момент и понятие си нямате, но задължително ще разберете за това на старта.
Дори опитните маратонци периодично мислят защо въобще го правят. Но в крайна сметка спортистите приемат такива мисли като нещо напълно естествено и продължават да се движат по-нататък към поставените цели и рекорди.
3. Работете над ограниченията, които сами сте си установили
„Не мога да бягам бързо, не мога да стигна до край…“ Сами си поставяме ограничения – става дума не за здравословно състояние, макар и в този случай да има множество примери.
Доктор Робърт казва, че неувереността в себе си – това е нещо напълно естествено. На практика у всеки присъства макар и малко съмнение в собствените си сили.
Мислите ли, че можете да правите нещо или не можете – прави сте и в двата случая. Но едно нещо е да мислиш и съвсем друго да действаш.
Такива мисли имат пълно право на съществуване. Но трябва да се научите да се съсредоточавате върху самия процес, особено когато става трудно.
Това ще ви върне към настоящия момент „тук“ и „сега“, и мястото на мисълта „Може и да не ми се получи“ трябва да бъде заета от мисълта „Задължително ще пробвам“ Не можете да контролирате бъдещия резултат, но можете да се съсредоточите върху това, което действително във вашата власт.
4. Изнесете понятието „длъжен съм “ пред скоби
Доктор Корб смята, че убеждения „аз съм длъжен“ ни убива. Веднага щом произнесете тази фраза – на глас или мислено, вашето тяло се напряга и преминава в режим на борба.
Започвате да нервничите, в резултат на което концентрацията се отслабват. Това съвсем не е това, заради което ставате всяка сутрин и тръгвате да бягате, без значение какво е времето.
5. Фокусирайте се върху своя път
Проблемът е, че всички сме съсредоточени върху резултата. Започвате да се безпокоите за времето на преминаване на дистанцията, съсредоточете се върху процеса.
