Веселото и безгрижно дете, пораствайки се превръща в тревожен и неспокоен тийнейджър. И избягва това, което по-рано е обожавал.
А да го накарате да отиде на училище, може да е цяло чудо. Детските психолози предупреждават за типични грешки, които вършат родителите на такива деца.
С какво могат да помогнат родителите? За начало, да разберат, какво не трябва да правят.
Тревогата у тийнейджърите се проявява еднакво, но пък реакцията на родителите значително се различава, в зависимост от стила на възпитание, прието в семейството. Ето 5 типични грешки на родителите:
1. Залагат тревожността на тийнейджъра
Родителите съжаляват детето. Иска им се да се отърват от тревогата. Опитват се да направят всичко възможно за тази цел.
Децата престават да ходят на училище и преминават на самостоятелна форма на обучение.
Страхуват се да спят сами. Родителите им разрешават постоянно да спят заедно с тях.
Децата се страхуват да пробват нещо ново. Родителите не ги подбуждат да излязат от зоната си на комфорт.
Помощта на детето трябва да бъде балансирана.
Не трябва да се притиска, но все пак да се призовава да опита да преодолее страховете си и родителите трябва да го подкрепят в това. Помогнете на детето начини да се справи с пристъпите на тревога, всячески поощрявайте неговата борба.
2. Твърде рано принуждават подрастващия да прави това, от което се бои
Тази грешка е пълна противоположност на предходната. Някои родители твърде агресивно се опитват да се борят с тийнейджърската тревога.
Тежко им е да гледат как детето страда, и се опитват да го накарат да се срещне със своите страхове в лицето. Намеренията им са най-добронамерени, но реализацията им е неправилна.
Такива родители не разбират какво е тревога. Вярват, че ако накарат децата да се срещнат със страховете си очи в очи, те веднага ще минат.
Заставяйки тийнейджъра да прави това, на което още не е готов, можем само да задълбочим проблема. В такава ситуация е необходим балансиран подход.
Предпазването от страховете няма да помогне на тийнейджъра, но и излишният натиск също няма да даде желан резултат.
Научете тийнейджъра да преодолява малки трудности. Големи резултати се постигат от малки победи.
3. Потискат тийнейджъра и се опитват да решават неговите проблеми вместо него
Някои родители разбират какво е това тревожност. Разбират колко добре е, че опитват сами да решат проблемите на своите дете.
Те четат книги. Занимават се с психотерапия. Опитват се за ръка да прекарат детето по целия път на борбата.
Неприятно им е да виждат, че детето решава своите проблеми не толкова бързо, колкото им се иска.
Обидно е, когато разбирате какви умения и навици са необходими на детето, но то не ги прилага.
Подрастващият трябва да решава проблемите си сам, вие само трябва да му помагате.
4. Не разбират тревожността по своята същност
Предразположеността към тревожност до голяма степен се определя от гените и се предава по наследство. Такива деца от раждането си са склонни към тревожност.
Това не се означава, че не могат да се научат да се борят с проблемите и да я побеждават.
5. Струва им се, че подрастващото им дете ги манипулира
Много родители смятат, че децата използват тревожността като предлог,за да постигат своето.
