Факт №1 – здравото ръкостискане е най-заразното от възможните контактни приветствия. Количеството бактерии, което се предават на събеседника, с 90% повече, отколкото при приветствие със стиснати на юмруци ръце.
А най-чистото приветствие е потупването с отворена длан по рамото на събеседника. Известно е, че средно женските ръце се обитават от приблизително 1.5 пъти повече микроорганизми, отколкото мъжките.
Това е свързано с незначително повишена киселинност на кожата на ръцете при мъжете в сравнение с жените, което означава, че по-силна бариера срещу бактериите.
Факт №2 – вероятността от заразяване с грип чрез ръкостискане е по-висока, отколкото при целувка на инфектиран човек по бузата, макар и проучванията да показват, че 86% от хората предпочитат именно да стиснат ръката на събеседника си, а не да го целуват по бузата.
Вирусът се разпространява не чрез слюнката, и поради това целувката е безобидна, а чрез слузта. А частиците слуз остават именно по дланите на боледуващия човек, който често докосва своя нос, устни и очи.
Факт №3 – силата на ръкостискането говори за скоростта на стареене, биологичната възраст на човека и неговата предразположеност към сърдечно-съдови заболявания.
Вялото ръкостискане на средна възраст означава значително повишен риск от инсулт. Учените пресмятат, че при хората с енергично ръкостискане вероятността от развитие на исхемичен инсулт е с 42% по-висока.
А намаляването силата на ръкостискането с всеки 5 килограма увеличава риска от настъпване на смърт по каквато и да е причина с до 17%.
Известен е също случай, когато опитен лекар, обменил случайно ръкостискане, предположил у събеседника си тумор на мозъка, и не сбъркал.
Това означава, че в бъдеще най-вероятно ще е възможно само по ръкостискане да се определя здравословното състояние на човека и съществуващите рискове от възникване на едно или друго сериозно заболяване.
Факт №4 – ръкостискане, начин на оценка на състоянието на събеседника. Някои мъже, инстинктивно и без да се замислят, поднасят към лицето си ръката веднага след ръкостискане.
Учените доказват, че това е неосъзнат опит да се подуши собствената ръка. Това поведение ни е останало от предците, които по миризмата на кожата определяли емоционалното състояние на своя опонент.
Макар и вече да сме загубили това си фино обоняние да долавяме страха на противника, то някои несъзнателни поведенчески изяви са останали и до наши дни и това съвсем не е случайно.
Факт №5 – ръкостискането се предава по наследство – характерът на ръкостискането е 65%, заложен в нашите гени, които ние получаваме от родителите си.
Възпитанието и психоемоционалното състояние на човека към момента на ръкостискането определят неговия маниер само до 35%.
Това означава, че това дали стискаме енергично или вяло, се определя до голяма степен от нашите гени, а не от състоянието ни към момента.
Факт №6 – ръкостискането отключва скрити механизми, необходими за общуването
При ръкостискане се активизират зоните на мозъка, които отговарят за социалните контакти.
Тоест хората, обменящи ръкостискане, по-добре си взаимодействат един с друг, така например кандидатът за работа с по-енергично ръкостискане на бъдещия работодател има по-големи шансове да получи желаната позиция.
А и не само – например енергичното ръкостискане на продавача на купувача създава обстановка на взаимно доверие между двамата и така поведението им става някак по-предвидимо.
Тоест ръкостискането осигурява и добросъвестност в отношението между хората.
