Съгласно наличните към настоящия момент наблюдения, гастроентерит могат да предизвикат чревните аденовируси, отнасящи се към серотип 40 и 41, които влизат в група F.
Поради липсата на достатъчно изследвания към момента е доста трудно да се определи съотношението на аденовирусния ентерит в общата структура на вирусните гастроентерити.
Ако в края на 80-те години на миналия век, те бяха на 2-ро място след ротавирусната инфекция в структкурата на гастроентеритите при деца, то през 90-те години била установена доминиращата роля на калицивирусите.
В рамките на изследванията, проведени в Европа, Азия, Северна и Южна Америка, било установено, че чревните аденовируси могат да предизвикат от 2 до 22% от случаите на гастроентерит при децата на възраст до 2 години.
Какви са причините?
Причинители са група ДНК – съдържащи вируси от семейство Adenoviridae, от които от човека са изолирани 37 серологични типа. Тези серотипове имат общ разтворим комплементсвързващ антиген, но се различават по:
• структурата на ДНК;
• молекулната маса на вътрешните полипептиди;
• антигенната специфичност на капсидните белтъци;
• структурата на хемаглутинините;
• биологичните свойства, включително и по тяхната онкогенност;
Аденовирусите са устойчиви на въздействие на факторите на външната среда, при температура 36-37 ° С съхранява своята активност в продължение на 7 дни, при 22-23 ° С– 14 дни, при 4 ° С – 70 дни.
Също така са устойчиви към етер, инактивират се при нагряване до температура от 56 ° С в продължение на 30 минути, а под действието на 5% разтвор от фенол, 1% разтвор на хлорамин, 3% разтвор от водороден пероксид – в продължение на 15-30 минути.
Какви са симптомите?
Инкубационният период варира в рамките на 8 до 10 дни. За разлика от другите вирусни гастроентерити чревните щамове на аденовирусите предизвикват по-продължително заболяване – от 5 до 12 дни, а понякога и до 14 дни.
Основната разлика на чревните аденовируси от респираторните се състои в това, че при заболелите не се развиват такива клинични признаци като назофарингит и кератоконюнктивит, въпреки че виремия при тези болни също се наблюдава, тоест вирусът прониква в кръвта.
Заболяването се характеризира с умерено изразена интоксикация, неголямо повишаване на телесната температура, като субфебрилитетът се запазва няколко дни.
В случаите, когато инфекцията продължава до 2 седмици, при заболелите по-често се наблюдава треска от т.нар. неправилен тип, която понякога е с вълнообразен характер.
Проявява се и диспепсия под формата на диария и повръщане, които са умерено изразени и се запазват 1-3 дни и повече.
Заболелите значително по-често, отколкото при другите гастроентерити, съобщават за болка в корема, която се обуславя от увеличаването на мезентериалните лимфни възли.
Описани са и случаи, при които треската и болките в корема са едва ли не единственото проявление на аденовирусния гастроентерит.
В редица случаи при болните едновременно с признаците на гастоентерита могат да се установят и изменения в дихателните пътища, въпреки това механизмът и характерът на формиращата се патология не е достатъчно добре проучен.
Прогнозата е благоприятна. Заболяването преминава самостоятелно на практика без каквито и да усложнения.
Лечение на аденовирусен ентерит
Лечението на болните от гастроентерит се основава на принципите на патогенетичната терапия. Изборът на оптималния способ за лечение на болните зависи от своевременната диагностика, а също и от установяването чрез лабораторните изследвания на точния причинител на заболяването.
Също така в периода на протичане на ентерита е препоръчително преустановяването на употребата на млечни продукти.
