За да бъде един началник уважаван, от него непременно трябва да се страхуват? Как да утвърдите своя авторитет, но да не прекрачите границата и да запазите човешките отношения с колегите?
Асертивността – това е способността да отстояваш себе, уверено да казваш НЕ, като се отнасяш уважително към събеседника си, и е златен стандарт на ефективното поведение в работна обстановка.
Но веднага да се прокара граница между увереността в себе си и агресивността не е толкова просто, още повече когато става дума за кариерно израстване и неизбежно възникващия в този процес конкуренция.
Въпреки това съществуват определени правила, с придържането към които е възможно постигането на целите, като човек запазва лицето си така.
Скритата агресия – това още не е асертивност
Агресивността – това не е само нападение на друг човек, но и симетричен отговор на този, който ви напада.
Ако се подадете на изкушението да отговорите на обидилия ви с неговото оръжие, рискувате да пропаднете в бездната на агресията, от която след това измъкването е много трудно и съответно възстановяването на твърда почва под краката.
Или ако започнете да давате заповеди, да предявявате неоправдано високи изисквания към околните, всъщност ставате на едно ниво с агресорите. От друга страна, ако сте спокойни и уравновесени, справедливо молите служителите да се придържат към техните задължения вместо да го изисквате строго от тях, по-скоро сте на правилния път.
Мекият, дипломатичен импулс, с който съобщавате на колегите и който им позволява сами да направят първата крачка, винаги предизвиква уважение и благодарност. Това е признак, че сте добър лидер, който е асертивен, а не агресивен.
Да слушаш себе си и другите
Принципната разлика между асертивността и агресивността – това е осъзнатостта. Когато работната обстановка се нажежава и ви се струва, че е дошло време да проявите настойчивост, опитайте да направите пауза и да си зададете няколко въпроса – А не престъпвам със своите думи и/или действия границата?
Ако сега премълча, наистина ли означава, че сам ще огранича правата си? Засяга ли тази ситуация моите кариерни цели и чувства?
Развивайки такава наблюдателност, ще можете да увеличите вътрешната дистанция между чувствата, възникващи в отговор на конфликтната ситуация, и постъпките, които сте предприели във връзка с нея.
Уважение предизвикват уверените, но не агресивните хора – тези, които действат не под влияние на моментните емоции, които дълбоко осъзнават своите права и потребности, но същевременно винаги съобразяват нуждите на околните и внимателно се отнасят към тях.
Асертивен ръководител – заедно, но не вместо
Асертивността предполага активно междуличностно взаимодействие. Агресивните ръководители всъщност изпращат на своя екип следното послание – „Съществуват 2 мнения – моето и грешното“. Това много прилича на позицията на бунтуващия се тийнейджър, но изобщо не и на началник.
Асертивните ръководители питат: „Ще успееш ли да свършиш това до сряда?“ Те са дружелюбни, уверени, слушат другите и са внимателни към настроението в екипа.
Асертивният шеф не се стреми към собствено утвърждаване и отчита не само целите на колектива, но и възможностите на всеки негов член – той ще се опитва да включи в работата всички, докато сам ще играе невидимата водеща роля. По-скоро ще подкани към сътрудничество – „Защо да не обсъдим как да обединим собствените си ресурси? “, а не да поставя през свършен факт.
