Бащата е може би най-важният човек във възпитанието и живота на всяко момиче. Отношенията с бащата са основа как ще протече общуването с противоположния пол какво ще позволява и какво не.

Авторитарният, строг стил на възпитание, думи, които не търпят възразяване, посяват семената на съмнението в собствената привлекателност и мисленето в нежната момичешка душа.

Подобно отношение от бащата кара младите девойки да изпитват страх от мъжете, избират ролята на жертва във връзките си, живеят с тирани или смятат за достойни само родните си бащи. Всичко за това колко е важен бащата в живота на дъщерята, в настоящата статия.

Как бащата да не възпитава своята дъщеря

1.Момичето винаги трябва да радва тате

 „Кажи стихчето”, „Учи като за отличен”, „Не зарязвай танците”, „Не се жени за него” – фрази, с които любящият баща приканва своята дъщеря да не живее живота, който желае. Той си мисли, че щом е по-зряла и по-мъдър, по-добре от нея знае как се градят отношения, с какво да се занимава и с кого да създава семейство.

Когато в детството момичето е получавало много поощрения и похвали за това, че угажда на желанията на своя баща, е готова да прави това отново и отново, за да почувства как таткото я обича и ѝ се възхищава.

2.Дъщерята не трябва да се хвали, за да не се възгордее

Заслугите на дъщерята не трябва да се признават и да се отдава голямо значение на нейните успехи, в противен случай може да се възгордее, да се сдобие с твърде високо мнение за себе си.

Вместо това следва да ѝ се показва, че успехът е глупост, а това, което постига с много усилия, това е зона на растеж над която следва да работи.

Ако винаги се държи дистанция в отношенията между баща и дъщеря и никога момичето не бива хвалено, тогава нейната потребност от мъжко внимание ще остане неудовлетворена. Тогава тя ще се опитва да я удовлетвори с други лица от силния пол.

Така момиченцата се превръщат в жени, готови да даряват любов на всеки, който ги погали с пръст.

От бащата дъщерята получава първият опит как да общува с мъже. Когато чувства одобрение и приемане, тогава придобива увереност в силните си страни.

3.Постоянно контрол

Дъщерята винаги трябва да се контролира – от момента, в който се сдобие с лично пространство, своя работа, общуване с връстници.

Къде е отишла, къде е била, какво е правела, с кого е общувала – това са фрази, за които не трябва да забравя бащата, който иска да контролира.

Ако след това нейното поведение бъде и разкритикувано, дъщерята усеща върху себе си натиск, ще стане съмняваща се и неуверена. Бащата обаче остава спокоен, тъй като каквото ѝ да направи дъщерята, винаги ще го пита какво да прави.

Колкото повече расте момичето, толкова повече, то се съпротивлява на контрола, защото усеща недоверие към себе си и разбира, че нещо с него не е както трябва.

Ако бащата не успее да пречупи своята дъщеря и да я направи слабо и безхарактерно същество, то тя просто ще избяга от семейството. Ще направи купища грешки, но все пак ще постъпи така както иска.

Вместо контрол е полезно да се развиват отношения на доверие с детето – също, за да може то да сподели с родителите всеки проблем и да знае, че ще получи подкрепа.

4.Красотата не трябва да се показва

Бащата от страх да не загуби своята дъщеря, може да критикува нейната външност, да ѝ забрани да подчертава красотата си, да кокетничи.

Така подсъзнателно той се стреми да я задържи около себе си, с множество комплекси и неуверена никой мъж няма да я поиска.

Когато момиченцето знае от ранна възраст, че е красива, това ѝ придава увереност в себе си.

Много по-полезно е да се научи на самоуважение, това е малко вероятно във връзката си с мъж да позволи да бъде обиждана и унижавана.