Какво е това „баща”? Някои с любов говорят за него, други го познават само от старите снимки, а за трети сякаш изобщо го е нямало.

Защо не всички мъже проявяват бащински чувства към своите деца? От какво зависи тяхната родителска привързаност?

Инстинкт или условност

С майчиното чувство всичко е много по-ясно, отколкото с бащиното. Жената износва детето си 9 месеца и е съединена с него физически. След това го кърми, обикновено се грижи за него, тоест при нормални отношения нейните родителски чувства не само са обусловени от природата, но и се подкрепят от ежедневния емоционален контакт.

А за бащата, какво? Защо не при всички мъже се проявяват родителски чувства и от какво зависи това?

Отношението на бащата към детето е по-скоро хипотетично и произхожда от главата, то се основава на неговата увереност във верността на жената.

В реалния живот далеч не е така. Знаем немалко случаи, когато пастрокът отглежда доведените си деца с любов и топлота.

Жителите на Меланезия, регион в Океания, изобщо не познават понятието бащинство, и все пак мъжете обичат децата, смятайки ги за свои.

Британски антрополог пише за обитателите на островите Тробриан, които не знаели достоверно, кой е техният биологичен баща.

Освен това за тях този въпрос не е бил повдиган по принцип. И ако мъжът след година отсъствие се прибирал у дома и установявал, че жена му е родила скоро, той се радвал и смятал детето за свое.

Децата, според вярванията на островитяните, се носят от духове. И „кръвното” родство на бащата с по-младото поколение се определяло от женската линия – който е мъж на майката, той е и баща на детето.

Ролеви шаблони

Бащината любов, за разлика от майчината, не е безусловна. Тоест детето трябва да си я заслужи, а при мъжа се формира постепенно през първите 2 години след неговата поява.

В патриархалното общество мъжът трябвало да осигурява децата и жената, която икономически, а често и физически зависела от него.

Бащата бил олицетворение на властта и установявал правила за поведение. Първо, неговата родителска любов включвала възпитанието на сина като наследник – традиции, професии, социални роли.

През последното столетие обаче много неща се промениха. На първо място, това се отнася до социалната роля на жената.

Сега майката работи и може да бъде финансово независима или в равноправно партньорство с мъжа.

Все по-често децата остават с бащата, когато майката я няма у дома, което променя качеството на контакта и прави техните отношения по-близки и значими.

Развитието на психиатрията и психологията дава нова храна за размисъл на тези, които осмислено подхождат към създаването на семейство и възпитанието на деца.

Доказано е, че бащите, които присъстват при раждането и са имали възможност да вземат детето си на ръце в първите минути на неговия живот, впоследствие усещали по-дълбока емоционална връзка с него.

Такива бебета, пишат психолозите, когато пораснат, демонстрират по-високо ниво на умствено и физическо развитие в сравнение с техните връстници.

Днес постепенно се заличават стереотипите за поведението на мъжа – например, че трябва да е сдържан и да не показва чувства.

Емпатията, проявлението на бащината нежност и любов към детето все повече се възприемат като нещо правилно и естествено.

Все повече татковци изпълняват не ролята на ругаещи и каращи се на детето, а му даряват любов, съвместявайки и традиционно условното бащино чувство, и безусловното майчино приемане.

Зрялост

Бащинството в по-зряла възраст като цяло е по-емоционално изпълнено. Мъжът „се е находил”, грабел е от живота с пълни шепи, придобил е житейски опит и е готов да дели – себе си, със своите ресурси.

Бащинството за него е обикновено ценност. По-младите татковци невинаги са готови да отдадат на децата си своето време и внимание, понякога не получават и удоволствие от това, че са станали такива.

Психологическата незрялост невинаги е свързана с възрастта. При някои бащините чувства така и не се събуждат. И тогава, колкото и мъжът да се опитва да създаде семейство, така и няма да стане баща за своите деца, тъй като бяга от отговорност или не желае да хаби ресурсите си за друг, освен за себе си.