Посещението на женска консултация – това, разбира се, не е като ходенето на кино и още повече като романтична среща.
Въпреки това, посетителките на българските ЖК все по-често виждат в коридорите пред кабинетите на гинеколозите семейни двойки. Много хора обаче не само се смущават, но силно се дразнят от подобни изменения в списъка на немъжките работи.
Нека се опитаме да опровергаем експресивно-агресивния аргумент в духа – Не е работа на мъжете да се бъркат там, който използват абсолютно всички противнички на съвместните ходения на женска консултация като недостатъчно убедителен, и ще се опитаме да разберем истинските причини за недоволството на посетителките на женските консултации, предпочитащи да стоят на опашка в горда самота.
Беглият анализ на форумите, който повдигна този въпрос, показва, че болшинството от бременните просто се срамуват, когато до тях седне непознат, чужд мъж.
Пред него не могат да започнат непринуден разговор със съседката за млечницата или за опита от първото раждане, той може да чуе как излизащият от кабинета лекар ще каже думата „изследвания“ или да види през полуотворената врата на кабинета как пациентката се разсъблича – в безцеремонността на някои лекари не се налага да се съмняваме.
Всичко това, разбира се, поставя жените в неловко положение.
Дори, ако разгледаме гореописаните ситуации като хипотетични – даже и да предположим, че става въпрос за съвременен и медицински център, в който има само тактични професионалисти, то и в този случай мъжът ще бъде възприеман като чужд, който ще внася дисонанс във всеобщата скука и очакване.
Територията зад бялата врата, зад която се намира гинекологичното кресло, се възприема като изключително женска част от Вселената. Рядко срещаните извънземни под формата на носители на У-хромозома тук се подлагат на критика и гонения.
Да оставим на посетителките на ЖК, правото на неловкост. Но какво им пречат мъжете и то за сравнително кратко време в това не най-приятно място?
Нима във всички битови, ежедневни ситуации мъжете често не влизат в ролята на подпомагащи, съратници, равноправни партньори, лидери и най-надеждни приятели за своите жени? Целият проблем е в отношението и позицията, от която се разглежда фактът на съпровождането на жената от мъжа на женската консултация. Само се замислете върху формулировките в съобщенията на противничките на подобни съвместни ходения при гинеколог – „Вземате със себе си мъжете на ЖК?“, „На моя не му е интересно!“, „По-добре да го оставиш да чака в колата!“
Напротив, нищо подобно няма в техните думи. Само че в тях не се казва нищо за мъжете – всичко това са сентенции, поставящи живи хора някъде на нивото между домашните любимци и аксесоарите.
„Вземате със себе си на ЖК книги или сушени плодове“, „На моя пес не му е интересно да стои на опашка“, „По-добре да стои в колата, там ще се наиграе и ще си гризе гуменото мече“.
Често на такива мъже не им се позволява да се грижат за бебето – той какво разбира, аз само по-добре си знам, не е мъжка тази работа – и до момента, когато гласовитата топка се превръща в своенравен юноша с дързък поглед, такъв баща съвсем си остава изхвърлен извън борда на живота на своето семейство.
Затова не трябва да забравяме, че всички сме родом от опашките пред женската консултация и мъжете трябва да мислят за това по-често.
