През последните години се отчита намаляване на броя на българските граждани с прекъснати здравноосигурителни права, заради неплащане на повече от 3 месечни здравни вноски.
От над 700 000 неосигурени през 2016 г. са намалели на около 550 000 души през 2019 г.
Трансферът от държавата по-малък за 4 млн. души по-малък от на работещите
Същевременно остава много голям делът на лицата, за които държавата плаща здравни осигуровки, те достигат почти 4 млн. души или почти 2/3 от населението на България.
Сред тях са около 2 милиона пенсионери, които са здравноосигурени по право от държавата, малко под 1 млн. деца и останалите са военни, полицаи, безработни и студенти, както и държавни служители.
А и не само държавата плаща и за социално слабите, които отговарят на условията за получаване на помощи за отопление и социални помощи, както и тези, които се грижат за болни деца и родители и нямат възможност да работят.
Със Закона за личната помощ личните асистенти се осигуряват и получават трудово възнаграждение за сметка на държавния бюджет.
За тях обаче държавата, съгласно Закона за бюджета на НЗОК, плаща около 1,5 млрд. лева субсидия от централния бюджет – трансфер към касата, докато около 2,5 млн. работещи.
Осигуряващи се сами или за сметка на работодател, тоест работници и служители, се очаква да внесат малко над 3,1 млрд. лева здравни вноски.
Сумата, която е предвидено, тази година да бъде внесена от бюджета се изчислява на 70% от 8% от минималния осигурителен доход за 2020 г., който с бюджета за държавното обществено осигуряване е определен на 610 лв. Това означава, че държавата заплаща по около 35-40 лв. всеки месец за осигурените по право.
Малкият трансфер от бюджета е причината за липсата на финансиране
Малкият размер от централния бюджет за тези 3,9 млн. души се сочи, като една от основните причини за недостатъчно доброто финансиране на здравеопазването.
Цените на клиничните пътеки са ниски, лимитите също не са достатъчни, което доведе и до серия дела между болници и НЗОК, които от 2016 г., приключват едва сега на последна инстанция.
Това налага здравноосигурените да покриват за своя сметка голяма част от диагностичните процедури, както и от лечението в болница.
Медицинските изделия в по-голямата си част не се покриват от бюджета на НЗОК и съответно се заплащат в пълен размер от пациента. Касата плаща само труда на лекаря и консумативите, но не и самото медицинско изделие.
