Показателите на артериалното налягане се превръщат във важен маркер за определянето на състоянието на човека.

Лекарите еднакво следят и за повишението, и за понижението на показателите на тонометъра.

При повечето от нас възникват въпроси. Например, тъй като показателите са два – горната и долната граница, кой от тях е по-важен.

Какво за лекарите представлява сфера на интереси и на какви параметри първо се обръща внимание.

Поставяне на приоритети

Първото, за което ни се иска да разкажем, отговаряйки на въпроса кой показател е по-важен, какво е изобщо артериално налягане и за какво се говори за измерваните параметри.

Артериалното налягане, още се нарича и кръвно налягане, това е, което кръвта оказва на стените на кръвоносните съдове.

Този параметър е един от показателите на жизненоважните функции на организма.

При измерване на артериалното налягане се определят 2 негови вида – при всеки удар на сърцето кръвното налягане варира между най-високо, систолично, от гръцки – притискане, и най-малко, диастолично, което в разговорната реч се нарича горна и долна граница.

Така големината на силата, въздействаща на кръвоносните съдове, се определя от два параметъра. Затова не може да се каже кой от тези параметри е по-важен. Двата имат своето значение.

На всички е известно, че нормалните стойности на артериалното налягане за здрав човек /систолично/диастолично/ е 120 на 80, но също трябва да се помни, че нормалните граници се изменят в зависимост от възрастта и наличните заболявания.

Разликата между систоличното артериалното налягане и диастоличното се нарича пулсово явление и при норма е 30-50 мм живачен стълб.

Бъбречно или сърдечно

Съществува мнение, че горният показател на кръвното налягане е сърдечен, а долният бъбречен.

По-голямото число или горната граница – това е систоличното артериално налягане, то показва налягането в артериите в момента, когато сърцето е притиснато и изтласква кръвта в артериите, то зависи от силата на съкращение на сърцето, съпротивата, което оказват стените на кръвоносните съдове, и броят на сърдечните съкращения за единица време.

Затова може да се твърди с голяма степен на сигурност, че този показател отразява именно сърдечната функция, макар и безусловно в този процес да вземат участие и други фактори.

Да се изключи фактът, че долната граница отразява бъбречната функция също не трябва. Долната граница е диастолично артериално налягане, показва налягането в артериите в момента на отпускане на сърдечния мускул.

Това е минимален натиск в артериите, това отразява съпротивлението на периферните съдове. Така тонусът на кръвоносните съдове се регулира от химически вещества и автономна нервна система, долната граница означава това доколко неврохуморалната регулация се осъществява коректно.

На свой ред неврохуморалните регулации протичат основно в бъбреците, затова съществува и мнение, че долната граница е бъбречна.

Правилно би било да се отбележи, че долната граница отразява функционирането на кръвоносните съдове и на бъбреците.

Важност на показателите

Възможно ли е да се направи извод кой от тези показатели се оказва най-важен? Кой от тези параметри има свое значение, затова те са важни и двата.

Днес също е прието да се ограничава изолираната систолична хипертония, когато е повишена само горната граница, и изолираната диастолична хипертония при повишаване само на долната граница.

Всяка от тези форми има своя прогностична стойност и някои особености на лечението, затова е необходимо с еднакво внимание да се подходи към откриване и корекции на тези типове хипертония.

Внимание към разликата

Разбира се, както отбелязват специалистите, е необходимо да се гледа едно и също и това каква е разликата между тези параметри.

Нормалната разлика между горната и долната граница е от 30 до 50 мм живачен стълб. Всички стойности, които не са в тези граници могат да са признак на патология, и това вече е повод да бъдат проведени допълнителни изследвания.

Същевременно това може да е обусловено от индивидуални особености на организма и физиологични състояния. По-добре е в този случай да се потърси лекарска помощ, за да не се изпусне евентуално заболяване.

Така например, малката разлика може да е признак на:

  • Атеросклероза на аортата – отлагане на холестерол в най-големия кръвоносен съд;
  • Засягане на кръвоносните съдове на бъбреците;
  • Аневризма на аортата – патологично разширение на отделен участък на аортата с възможност за разкъсване или за разслояване на стените, заради прекомерното натоварване;
  • Анемия – понижаване на нивата на хемоглобин в кръвта, и много други състояния.

Увеличение на разликата може да е вследствие на остеохондроза на шийния отдел на гръбначния стълб, което се усложнява от нарушено снабдяване на главния мозък с хранителни вещества, най-често вертебробазиларна недостатъчност.

Заболяване на опорно-двигателния апарат води до отслабване на церебралното кръвообращение.

Оттам са и проблемите с горните и долните дихателни пътища като цяло, отбелязва кардиолог.

Също, различните ендокринните заболявания могат да доведат до промяна на пулсовото налягане. И това съвсем не е целият спектър от патологии, които оказват влияние на този параметър.

Промяната на този показател може да е сигнал да обърнем внимание на здравето си.

Коригиране поотделно

Въпросът дали могат показателите да се коригират поотделно, също вълнуват много хора. Основно всички препарати, които използваме за корекция на повишено налягане, действат както на горната, така и на долната граница.

Сред класовете препарати срещу високо кръвно има възможност да се избират препарати с действие предимно на систоличното или диастоличното налягане.

Затова има възможност да се реализира персонализиран подход към пациента, изхождайки от тези нужди.

Например, лекарствата, които съдоразширяващ ефект, в голяма степен предизвикват понижаване на диастоличното налягане – долната граница.

Препаратите, които намаляват силата на сърдечните съкращения, в голяма степен понижават систоличното налягане – горната граница.

Затова за да постигне двоен ефект, след консултация с кардиолог и съответно предписание, могат да се приемат от двата вида препарати.

Следва да се преценяват евентуалните допълнителни рискове за здравето, които е възможно да възникнат от едновременния прием на два вида препарати.