Лабораторната диагностика на захарния диабет се базира на изследванията на нивото на глюкоза и редица специални тестове, сред които:
• Гликиран хемоглобин - HbA1c;
• Фруктозамин – ФрА;
• Тестове за толерантност към глюкозата;
Определянето на концентрацията на глюкоза в кръвта се базира, ретроспективната оценка на степента изобщо е основен критерий за диагностика.
Съгласно препоръките на работната група за диабет на СЗО и Американската асоциация на диабетолозите през 1998 година бяха приети нови параметри за характеристиките на рисковата група по заболяванията на захарния диабет.
За нормални се смятат нивата на глюкоза в капилярната кръв, взета на гладно, до 5.6 мили мола на литър. Пациентите, при които нивото на глюкоза се намира в границата 5.6-6.0 мили мола се причисляват към групата с повишена гликемия на гладно.
Смята се, че сред тях може би са най-много тези с нарушена толерантност към глюкоза, стадии на преддиабет и скрит диабет. При получаване на резултатите, превишаващи 6.0 мМола на литър, се прави предположение, че човек може би е болен.
За поставянето на диагнозата захарен диабет изследването на глюкозата трябва да нееднократно. Това се дължи на факта, че на резултатите влияят цяла редица от фактори.
Трябва да се има предвид, че концентрацията на глюкоза в кръвта отразява моментното състояние на пациента и дори при здрав човек колебанията в концентрациите на глюкоза в кръвта на гладно в различните могат да достигат 0.8 мили мола на литър.
Това зависи от състоянието на нервната система, дебелината на кожата, която се нарушава, за да се вземе кръв, както и от самата техника на вземане на кръв.
Различията се отнасят дори и до стойностите на концентрацията на глюкозата в капилярната и венозната кръв при един и същи пациент.
Затова и изследването в динамика трябва да се провежда само с капилярна кръв или само с венозна, за да бъдат резултатите съпоставими.
Ако по някаква причина придържането към това правило е невъзможно, то в резултата от изследването се въвежда коригиращ коефициент К:
Глюкоза /венозна кръв/ = глюкоза /капилярна кръв /*К
Където К = 1.12 /1.10-1.15/;
Изхождайки от клиничните наблюдения и данните от статистиката, водещите специалисти в областта на диабета се формира „концепция на ненадеждност“ резултати от определяне на глюкоза с обща неопределеност на стойност в порядъка от около 0.6 мили мола на литър.
Оттам още веднъж става разбираема необходимостта от повторни изследвания на нивата на глюкозата с цел поставяне на диагноза захарен диабет и необходимостта от привличането на допълнителни маркери на това заболяване, особено в групата на хората с повишена гликемия на гладно – с тесен предел на границите на колебание на концентрацията на глюкоза – 5.6-6.0 мили мол на литър.
Такива допълнителни маркери са еритроцитарния гликираният хемоглобин и серумният фруктозамин.
При наличие у пациента на хипергликемия, дадените тестове позволяват ретроспективно да се оцени степента на изразеност на тази хипергликемия:
• Гликиран хемоглобин HbA1c – за период от 10-12 седмици – време на живот на еритроцитарния хемоглобин.
• Фруктозамин, ФрА – за период от 2-3 седмици, време на живот на серумния белтък – албумин;
Тези тестове са въведени в съвременните алгоритми на първичната диагностика на заболяването, а също са полезни при контрола на лечението и определянето на степента на компенсация на захарния диабет.
HbA1c е полезен за дълготраен контрол за протичането на захарния диабет, а фруктозаминът, като имащ по-кратък живот и позволяващ на лекуващия лекар по-бързо да оцени ефективността на лечебните мероприятия, дозите на препарата, подборът на диета.
