Постоянното ровене в телефона по време на разговор с приятели и роднини се превърна в нормално нещо, обясняват учени. Защо еволюционното отношение на хората към фабинга и какво е това синдром на синдром на страха да пропуснеш нещо?

На всички в 21-век им е позната ситуацията, когато събеседникът директно точно по средата на разговора се разсейва от поредното съобщение, което е дошло на смартфона му.

И се сблъскваме с такова поведение на околните не само през работно време, когато подобни действия могат да се оправдаят със спешна работа – хората стоят пред телефоните си по време на семейна вечеря, разходки с приятели, на вечеря или дори по време на романтична среща.

Подобно поведение не може да не подразни околните, и съвсем дори учените измислили специален термин за неговото обозначаване – phubbing, от английските думи за телефон и пренебрежение.

Съответно фабинг се нарича ситуацията, при която човек прекъсва разговора с колеги или приятели, или познати, за да се порови в смартфона, пфабингът – partner phubbing – намеса на телефона в диалога с роднините и съпрузите.

На изследването на това явление не са посветени особено много научни трудове.

Първият от тях излиза през 2014-та година, тогава учените стигнали до извода, че голяма част от жените – около 70% считат фабинга за причина за възникване на проблеми в отношенията с техния съпруг или гадже.

В края на миналата година психолозите публикували още едно посветено на това явление изследване. Тогава в проучването взели 453 души, и в резултат се установило, че партньорите на 46% от запитаните се занимават фабинг, а 22.6% съобщили, че това явление водело до конфликти в отношенията, а 36.6% изпитват депресия заради него понякога.

В последния посветен на фабинга труд учените обясняват какви черти на характера притежават хората предразположени към него.

В изследването взели участие 251 души – 93-ма мъже и 158 жени на възраст от 18 до 66 години. Психолозите проверили, има ли такива фактори, как степента на зависимост на човека, неговата предразположеност към синдрома на страха да не се пропусне нещо, а също и способността на човека за самоконтрол, да влияе на неговата предразположеност към фабинг.

Този синдром, както и фабингът, е неотдавнашно явление. За първи път този термин бил използван през 2011-та година.
Страхът да не пропуснеш означава патологично състояние на тревога, поради страха да узнаеш някаква новина неведнага, нещо да изпуснеш.

Следва да се отбележи, че това може да бъде ѝ полезно – пост във Фейсбук на ваш колега, който е отишъл в Тайланд, съобщение за излизане на нова книга на вашия любим автор или анонс за провеждането на изложба на котки близо до вас.

Учените са установили, че жените много повече от мъжете се разсейват с телефона по време на общуване с други хора.
Освен това психолозите са установили ясна взаимовръзка между пристрастяването към фабинга и синдромът на страха да не се пропусне нещо, зависимостта от интернета, а също и слабият самоконтрол.

Авторите на изследването твърдят, че техния научен труд е първия по рода си, тъй като по-рано не анализирал предпоставките за фабинга.

Освен това предпоставките се потвърждават, че ровенето в телефона се превръща във все по-приемливо поведение.