Фолиевата киселина, производно на витамин В, се назначава обикновено за лечение на анемия, хиповитаминози, токсикози и дискинезия на червата.
Ново плацебо-контролирано изследване показва, че приемът на фолиева киселина помага на децата с аутизъм да подобрят навиците си в общуването.
Сътрудниците на научно-изследователския институт в Арканзас, САЩ, провели малко, но внушаващо оптимизъм изследване.
Неговите участници станали 48 деца с разстройства от аутистичния спектър и нарушение на говорните способности.
Част от тях в продължение на 12 седмици приемали фолиева киселина, друга част – плацебо. Оказало се, че фолиевата киселина помага за значително подобряване на езиковите навици, помагайки на децата да взаимодействат с другите хора.
Към настоящия момент за лечение на аутизъм се използват само невролептици – препарати, които отстраняват вторичните симптоми и могат да доведат до нежелани странични ефекти, казва Джон Слеттери, съавтор на изследването.
Резултатите от настоящето изследване помагат за разработването на по-ефективни лекарства, които позволяват с разстройства на аутистичния спектър да живеят нормален живот.
Учените са много доволни от положителните резултати на своята работа, но предупреждават, че за остатъчните заключения са необходими допълнителни изследвания с по-голям брой участници.
Аутизмът възниква заради нарушения в развитието на главния мозък и се характеризира с изразен дефицит на социално взаимодействие и общуване и неговите симптоми се проявяват обикновено на възраст до 3 години.
Науката засега не разбира в пълна степен причините, лежащи в основата на аутизма, но е известно, че разстройствата, свързани с нарушенията в метаболизма на фолиевата киселина.
Някои изследвания показват, че децата на жените, приемащи витамин В9 по време на бременността и преди зачеването, имат по-нисък от развитие на аутизъм.
Но както самите авторите отбелязват това са предварителни данни, които тепърва трябва да се потвърждават от рандомизирани плацебо контролирани проучвания, които са приемат за еталон за достоверност.От тях може да се идентифицира единствено рисков фактор, който съответно увеличава или намалява, в случая втората – риска от развитие на аутизъм.
Освен това някои експерти изразяват съмнение, че действително броят на страдащите от това заболяване е нараснал така изведнъж от нищото.
В миналото такива деца са били приемани за малко по-особени, и по-затворени, и нищо повече – все пак всеки един човек си е индивидуален характер и някои деца са по-затворени, не обичат толкова да общуват с другите, докато при други е обратното – прекалено са активни, дори понякога ги избива на агресия, не могат да стоят на едно място и т.н.
И двете групи деца се явяват проблематични за педагозите, и съответно кротките, с по-затворен характер, се квалифицират като аутисти, което се е превърнало в нещо като бич за съвременните, а прекалено дивите ги квалифицират като хиперактивни, и съответно и двете групи деца бива квалифицирани като, както се казва по-народному, не са добре с главата, нещо и им има, и затова родителите на останалите деца се стараят да ограничат общуването им с техните собствени, та случайно да не ги заразят.
Прекаленото раздухване по медиите на заболяванията от аутистичния спектър направи родителите свръхчувствителни, като дори някои сами поставят диагнози на децата си и освен това стават и доста податливи на внушения от страна на лекари и специалисти, които се опитват да спечелят на техен гръб.
