ᐉ Селективен мутизъм: Митове и факти

Малко неща могат да пречупят едно крехко детство, но тяхната интензивност е болезнена и с трайни последствия както за детето, така и за родителите. То не се включва в игрите с приятели, неговата комуникация се базира на кимане или чрез други невербални сигнали, а също и избягва очен контакт с хората.

Макар селективният мутизъм да се среща сравнително рядко, ранното му разпознаване е от съществено значение. Ако не бъде диагностицирано и лекувано своевременно, състоянието може да повлияе негативно върху социалното, емоционалното и образователното развитие на детето. Добрата новина е, че при правилен терапевтичен подход повечето деца постигат значително подобрение и постепенно преодоляват затрудненията си в общуването.

В тази статия ще разгледаме подробно какво представлява селективният мутизъм, кои са основните причини за неговото развитие, какви симптоми го характеризират, как се поставя диагнозата и какви са съвременните възможности за лечение и подкрепа.

Какво трябва да знаете за селективния мутизъм

Селективният мутизъм е тревожно разстройство, при което човек, най-често дете, е напълно способен да говори и разбира езика, но не успява да общува вербално в определени социални ситуации. Най-често детето разговаря свободно у дома с членовете на семейството, но запазва пълно мълчание в детската градина, училище, пред непознати хора или в други среди, които предизвикват силно чувство на тревожност.

Важно е да се знае, че селективният мутизъм не е нарушение на говора или езиковото развитие. Детето знае как да говори, притежава необходимите езикови умения и няма физическа невъзможност да произнася думи. Причината за мълчанието не е липсата на желание за комуникация, а силната тревожност, която буквално „блокира“ способността му да говори в определени ситуации.

Може би се чудите защо „селективен“? Терминът „селективен“ не означава, че детето съзнателно избира кога да говори и кога да мълчи.

По-скоро той описва факта, че мълчанието се проявява само в определени ситуации или пред определени хора, докато в други обстоятелства говорът е напълно нормален.

Даваме Ви един прост пример: Едно дете може да общува свободно с родителите си, братята и сестрите си, да се смее, и да бъде активно у дома, но в една по-социална среда, като например детската градина, училището или детската площадка, то да не произнесе нито една дума.

Тази разлика в поведението често обърква околните и създава впечатление, че детето е просто срамежливо или не желае да сътрудничи. В действителност то изпитва толкова силна тревожност, че не може да говори, дори когато иска.

Нека обърнем малко внимание и на всички митове около селективния мутизъм: Един от най-разпространените митове е, че детето отказва да говори нарочно. В действителност повечето деца със селективен мутизъм силно желаят да общуват с околните, да намерят приятели и да участват в игрите и заниманията, но изпитват непреодолима тревожност.

Макар отвън да изглежда спокойно или безразлично, детето със селективен мутизъм често преживява силен вътрешен дискомфорт. Той може да предизвика емоции на страх, притеснение, че всички ще му се подиграват, тревога, че всички го наблюдават и дори срам от собственото си мълчание.

Желанието на родителите, учителите и близките да помогнат е напълно естествено. Понякога обаче опитите да насърчат детето чрез настояване могат да имат обратен ефект.

Ако Вашето дете има селективен мутизъм, е препоръчително да избягвате фрази, като: „Кажи здравей“, „Всички чакат да кажеш нещо“, „Отговори, като те питат“ и т.н. Тези фрази няма да накарат детето да проговори, напротив- те ще засилят тревожността и ще направят говоренето още по-трудно.

Друг мит, който може да отключи множество болезнени последици, е мисълта, че наказанията могат да подсилят желаната дисциплина. Понякога околните приемат мълчанието като проява на непослушание и реагират с наказания, укори или сравнения с други деца.

Тези прояви са особено вредни, защото засилват чувството за вина, намаляват самочувствието и дистанцират детето от родителите. Детето не се нуждае от упреци, а от разбиране и подкрепа. Когато се чувства прието и спокойно, вероятността, постепенно да започне да общува, е значително по-голяма.

Може ли селективният мутизъм да бъде преодолян

Добрата новина е, че селективният мутизъм е лечимо състояние. При ранно разпознаване и навременно започване на подходяща терапия повечето деца постигат значително подобрение, а много от тях постепенно преодоляват страха от говорене в социални ситуации и започват да общуват свободно.

Успешното справяне със селективния мутизъм обаче не се случва за ден или седмица. Това е постепенен процес, който изисква време, търпение и сътрудничество между детето, родителите, учителите и специалистите. Всяко дете напредва със собствено темпо, затова сравненията с други деца не са полезни и могат да повишат тревожността.

Колкото по-рано бива разпознат селективният мутизъм, толкова по-големи са шансовете, детето да преодолее затрудненията си и то без сериозни последици. В ранна възраст мозъкът е изключително адаптивен, а моделите на поведение все още не са трайно установени.

Това позволява чрез подходяща терапия постепенно да се намали тревожността и детето да изгради увереност при общуване. Преодоляването на селективния мутизъм обикновено става постепенно и на малки стъпки. В началото целта не е детето веднага да започне да разговаря свободно пред всички, а да се почувства спокойно и сигурно в средата, която го тревожи. Няколко фактора могат да повлияят върху скоростта и степента на възстановяване. Ето кои са те: