Гените също отговарят за възприемането на аромата на канела.
Резултатите от изследване, проведено от група учени от Университета на Исландия и исландска биофармацевтична компания, са публикувани в списание Current Biology.
Защо миризмата на развалена риба може да е приятна
Известно е, че за възприемането на аромати отговарят разположените в лигавицата на горните дихателни пътища обонятелни рецептори, чиято функция се обезпечава от обонятелните гени.
Човекът има 855 обонятелни гени, но приблизително половината от тях, по неясни причини не са активни.
За да разберем как мутациите на приблизително 400 функциониращи обонятелни гени влияят на различието във възприемането на миризмите между хората, учените привличат към участие в изследването повече от 9000 исландци.
На участниците давали да помиришат различни миризми, а след това трябвало да посочат миризмата, а също да оценят тяхната интензивност и до колко са им приятни.
Ароматите, до които трябвало да се докоснат участниците, включвали основни химически съставки на лимон, канела, риба, мента и банани.
Анализът на отговорите на участниците и сканирането на техните геноми за варианти, свързани с обонянието, позволил откриването на 3 гена, мутациите в които определят как човек възприема миризмата на риба и канела.
Гени отговарят и за остротата на аромата на канела и анасон
Получените резултати след това били потвърдени още с повече от 2000 жители на Исландия. Редкият вариант на един от тези 2 гена, TAAR5, влияе на възприемането на миризмата на риба.
Този характерен аромат е свързан с присъствието на молекули триметиламин – органично съединение с много силен отвратителен аромат.
Заради него толкова силно миришат гниещата риба и месо, различните телесни секрети, което определя по-нататъшното поведение на този, който ги е помирисал.
При хората с мутация в гена TAAR5 миризмата на триметиламин не предизвиква отвращение, при тях се свързва с нещо неутрално или позитивно, например, карамел, картофи или дори рози.
Както отбелязват изследователите, това откритие за първи път демонстрира каква важна роля играе генът TAAR5, определяйки реакцията и поведението на хората в отговор на миризмата, която принципно може да предупреждава за опасност.
Два други генетични варианта се срещат много по-често и влияят на индивидуалното възприемане на ароматите на канела и на анасон.
Така например, носителите на една от тези мутации по-остро от другите реагират на миризмата на трансанетола – органично съединение, от което зависи характерният аромат на анасон и копър.
