В ново изявление на учени от американския Университет на щата Пенсилвания се посочва, че сред възможните причини за хъркането, предизвикващо сънна апнея е размерът на езика. Колкото по-голям е той, толкова по-голяма е вероятността от развитие на това заболяване.
Както е известно, хъркането не само създава дискомфорт по време на сън, но може да се предизвиква и да се съпровожда от множество заболявания.
В този списък присъства и състоянието, с което почти всеки от нас е запознат, а именно „апнея“, когато вентилацията на белите дробове се преустановява за няколко секунди /от 10 до 180 в най-тежките случаи/.
Това заболяване без необходимото лечение води до възникването на патологии на сърдечно-съдовата система, влошава се интелекта и паметта, човек се чувства постоянно сънлив през светлата част от денонощието.
Причините за това са следните – при затруднено вдишване в човешкия организъм постъпва недостатъчно количество кислород, при това сънят се съпровожда с постоянни събуждания.
Тъй като за една от основните причини за сънната апнея се смята наднорменото тегло, изследователите решили да проведат тестовете си с пълни хора. Участие в изследването взели 90 души с признаци на затлъстяване и с поставена диагноза обструктивна сънна апнея и 31 души без това заболяване.
Те били изследвани на ядрено-магнитен резонанс, при която могат да се получат изображения на различни органи с висока разделителна способност. Чрез този метод на изследване американските учени успели да определят не само състоянието на горните дихателни пътища, но количеството мазнини, което се съдържа в езика на доброволците.
Резултатите показали следното – колкото по-пълен е един човек, толкова по-голям е неговият език и именно този органи, на свои ред, се явява един от водещите фактори за възникването на хъркането.
Езикът с големи мастни отлагания, особено ако е вече с големи размери, особено в основата, по време на сън частично затваря горните дихателни пътища и поради това се появява хъркането и впоследствие се развива апнея.
Обяснението за това е просто – мускулите, които са в основата на езика, по-трудно се справят със своята задача и не са в състояние го изместят по такъв начин, че да не възпрепятства въздушната циркулация.
Това заключение открива нови възможности и за лекарите и за учените. Първите мотан да провеждат диагностика на количеството на мастните отлагания в езика, за да потвърди или изключи този фактор от списъка на обуславящите развитието на сънната апнея.
А вторите могат да продължат с проучванията и да установят дали е възможно отстраняването на мастните отлагания от езика /с помощта на хирургична интервенция или при отслабване на човека/ да способства за лечението на обструктивната сънна апнея, да се облекчи състоянието на пациентите и да се предпазят те от такива заболявания като хипертония, инсулт, диабет и депресия.
Следва да се отбележи, че наскоро лекари от тайванска клиника по пулмология обявиха, че между силното хъркане и рискът от развитие на пневмония съществува непосредствена връзка.
Медицинските специалисти считат, че колкото по-силно изразено е хъркането, толкова по-висок е риска от развитие на пневмония.
В болницата на ветераните в Тайван било проведено изследване по време на което лекарите пулмолози проучвали причините и последствията от хъркането на доброволците. И въз основа на направените на участниците изследвания, било установено, че хъркането може да бъде самостоятелен фактор за развитие на апнея.
