Защо сме избирателни по отношение на храната, а децата още повече? Това няма да го ям, другото не ми харесва, онова пък никога няма да си го сложа в устата.
При мъниците най-често така сработва защитен механизъм – да не пробват нови храни, за да не се отровят.
Този механизъм е нашето наследство от древни времена. Но днес учените говорят за ново разстройство – хранителна фобия, страх от непозната храна.
И причината за неофобията може да е не само възпитанието, но и гените. В навечерието на 1 ноември, Международния ден на веганите, опитваме да обясним какво се крие зад нежеланието за ядене на най-различни храни – от месо до безобидни тиквички.
Учените обвиняват гените
Още в средата на миналия век известни педиатри отбелязват, че най-честото оплакване на родители при лекарски преглед е, че детето не се храни добре.
Днес малко неща са се променили, въпреки че разнообразието от храни е много по-голямо, отколкото тогава.
Разнообразието от храни може да е причина за зачестилите проблеми с храненето на децата, макар и не само.
Оказва се, че ако децата се боят от непознати хранителни продукти, не трябва да обвиняваме себе си за неправилното им възпитание, а гените, които сме им предали.
Изследване на над 10 000 британски близнаци показва, че хранителните фобии се предават по наследство на 78%. Още 22% от хранителните неофобии се развиват, заради факторите на околната среда, които влияят на единия близнак, но не и на втория.
Родителите могат да са сигурни, че нежеланието на тяхното дете да опита нови продукти не е просто резултат от неправилно възпитание, а е заложено частично в гените.
До това заключение стигнаха изследователи от Международния екип на Финландия и Естония.
Те правят анализ на данни на доброволци на възраст 25-74 години в рамките на 7 години. И наистина случаите на хранителна неофобия на 78% се предават „по наследство”.
Не само гени – какво още предизвиква страх от нова храна
Алиментната хранителна фобия най-често се открива при деца и хора в напреднала възраст. Избирателност по отношение на храната проявява всеки човек, това е една от причините диагностиката на хранителната фобия да е затруднена.
Как да различим нормалната избирателност от хранителното разстройство?
Навиците на хранителното поведение, водещи до избирателност на храните, се появяват под влиянието на обкръжението, модните тенденции, средствата за масово осведомяване и дори местожителство и културни тенденции.
Личните правила на хранене се превръщат във фактор за принадлежност към субкултури – например, смути на закуска в близкото кафене вместо омлет у дома.
Ако вниманието към състава на храната, маниакалната хранителна избирателност са изразени до такава степен, че това може да е признак на различни разстройства – от повишена тревожност до орторексия.
Диетолозите са обезпокоени от подобна тенденция по отношение на хранителната избирателност.
Спирането на много храни и неприемането на съветите за разнообразяване на менюто водят до хранителна недостатъчност, недостиг на хранителни вещества, скрита анемия, което е опасно за децата.
Сред медицинските проблеми, предизвикващи хранителна неофобия, са различни патологии.
Обикновено в такива случаи при децата се открива затруднен дихателен процес, проблеми с дъвченето, гълтането, непопосимост на някои вещества – фруктоземия, хиполактазия и т.н.
Слаб мускулен тонус, неврологични нарушения, задържане на развитието на органите на храносмилането, понижена или повишена чувствителност.
Страх от някои или от всички хранителни продукти може да се предизвика от пристъпи на задушаване, посттравматичен шок – при изгаряния, хирургични интервенции.
Психологически фактори на хранителна неофобия
При липса на генетична обусловеност, при която за мама и за татко бабите и дядовците разказват за битките, които са водели да ги нахранят, и на здравословни проблеми, то причината може би е във възпитанието?
Учените отново твърдят, че родителите не трябва да винят себе си. Може би факторът за възникване на хранителна неофобия е съвсем различен.
Нови храни най-често опитват да избягват деца и възрастни с повишено ниво на тревожност, а също и при липса на информация за хранителната стойност на конкретната храна.
