Това се случва обикновено, когато се занимаваме с наука или с творчество – сякаш засядаме и не можем да направим нито крачка напред.

Най-болезненото е усещането за задънена улица в житейските обстоятелства, когато в мозъка пулсира една единствена мисъл – няма изход.

Изследвания на психолози и невролингвисти показват, че капанът, както и решението, това е най-често в нашата глава.

Как да намерим решението, когато сме в задънена улица

Препятствие

Комфортно ни е в обичайното за нас ежедневие. И не сме готови да излезем извън пределите на нашите представи за това кое е правилно и кое не, кое е добро и кое лошо.

Оказва се обаче, че навикът често става препятствие по пътя – към откритията, ако се касае за наука, и за щастие, ако търсим изход от тежки житейски обстоятелства.

Методът на Пуанкаре

Математикът и философ Анри Пуанкаре разграничава 4 етапа на решение на научни задачи, които изискват нестандартен подход:

  • Подготвителен етап – когато изследователят използва традиционни подходи за решение. Пуанкаре отбелязва, че често този трудоемък етап води изследователя до задънена улица, и решението е невъзможно.
  • Период на инкубация – това е времето, когато отчаяният учен преустановява рационалното обмисляне на задачите.
  • Озарение – парадоксална равносметка на отказа да се реши задачата с обичайните средства, когато решението идва на пръв поглед по необясним начин.
  • Проверка на полученото решение със средствата на рационалното мислене.

Как може да ни помогне това

Какво е общото между проблемите на търсенето на решения в науката и житейските кризи на обикновения човек?

Последните изследвания на психолози, и по-точно на експерименти, проведени в лабораторията Майкъл Краус в Калифорнийския университет в Бъркли, показват, че природата на трудностите в тези толкова различни сфери е една и съща.

Когато използването на стандартни подходи не сработва при решаването на творчески задачи или в търсенето на изход от драматични колизии в собствения живот, човек в отчаянието си преустановява опитите рационално да осмисли ситуацията.

Настъпва вторият етап, наречен инкубация. Това означава зараждане, износване на нещо ново. Защо математикът Паункаре нарича периодът, който изглежда като капитулация, с такава обнадеждаваща дума?

Той отбелязва, че временният отказ от обмисляне на пътища за изход от кризите – това е продуктивен етап, който често приближава учения до решението на проблемите.

Обяснението на това е в анализа на причините, според които нашето мислене стига до задънена улица.

Изследователите сформирали списък с невъзможни за разрешаване проблеми, от които най-разпространеният е този, в който ни вкарват особеностите на човешкото възприятие.

Психолозите го наричат перцептивен. Нагледно обяснение на това какво представлява тази задънена улица дава известна рисунка, на която не е изобразена нито възрастна дама, нито млада красавица.

Как това е възможно и защо хората виждат на картинката различни изображения, учените досега не са го изяснили. Примерът обаче нагледно илюстрира как мозъкът ни може и да не забелязва очевидното.

Виждайки възрастна жена, ни е много трудно да изменим ракурса на погледа и да забележим в това преплитане на линиите млада красавица.

За да превключи мозъкът, му е необходим отдих – разсейване от задачите. И на изхода на втория етап често идва и решението, процесът на възникването на който учените наричат инсайт.

Ако се върнем на примера с картината, то това ще бъде възклицанието: „Как не успях да видя това по-рано!”

Разбира се, това описание много опростява всички процеси, но то е полезно за разбирането на причините, поради които ние стигаме до задънена улица, и за да намерим изход, трябва да се откъснем от проблема.

И така, идва озарението – казваме си Еврика, но не всичко е толкова просто. Подводни камъни, както и във всеки процес, има. Лошата новина – инсайтите са лъжливи. Добрата новина е, че все пак най-често те са истински, тоест дават правилен отговор.

Многобройни експерименти с висока вероятност позволяват да се формулира признак на лъжливи и истински инсайти.

Това е разлика в непосредствената емоционална реакция на неочакваното озарение. Истинските инсайти биват съпроводени от чувство за облекчение, когато си казваме, че вече можем да си отдъхнем.

При лъжливите инсайти преобладава емоцията на удивлението, колко странно, прокрадва се съмнение.

Необходими условия за поява на озарение

Може ли някак да способстваме за възникване на инсайти? Специалистите казват, че е възможно. И тук отново сработва известният ни парадокс, трябва съзнателно да се откъснем от проблема и да се заемем с нещо друго.

Тези други дейности и състояния могат да станат начин за създаване на условия за възникване на инсайти.

Повечето изследователи разграничават 4 групи условия, способстващи за активизацията на творческата интуиция.

  • За възникването на инсайти способстват сън, мързел – отпускането, тоест ситуацията, когато мозъкът си почива, толкова колкото е възможно.
  • С тялото е по-добре да се работи – установена е връзка между нашата моторика и мисловните процеси. Бягане, плуване, дихателна гимнастика – най-добрият подарък за почивка на мозъка. Физическите натоварвания намаляват напрежението, и мозъкът получава сигнал, че може да се отправи на свободно плаване. В резултат човек се откъсва от шаблоните и стереотипите, които са го вкарали в задънена улица.
  • Има данни за ползата от медитацията, но този способ е ефективен за хората, които вече владеят метода.
  • Важно е и общото културно ниво – колкото е по-широк кръгът на интереси, толкова по-вероятна е появата на озарение. Работи и статистиката, колкото повече варианти, повече сфери, към които лесно можем да пренасочим вниманието си.

Интуитивно за творческите хора тази връзка е била ясна отдавна, за която сигнализира стихотворния призив – да обичаме живописта, поетите. Изследователите конкретизирали поетическата метафора и сега разполагаме с ръководство за действие.

Това не е гаранция за успех, а възможност за търсене на нови пътища и открития на нови хоризонти.

Изводът, когато се чувстваме притиснати от обстоятелствата, и не знаем какво да направим, то по-добре да си полегнем и да си починем, или да се поразходим, така решението само ще дойде.