Повечето от нас предполагат, че ако започнем да хвалим детето си то ще спре да се стреми да става по-добро. Други смятат, че рожбата им трябва да бъде готова за суровите реалности на живота, от които, както е известно, не може да бъде очаквана благодарност.
Но все пак има и такива родители, които смятат, че е необходимо едно дете да бъде хвалено.
Прост пример – детето плаче в супермаркета. До него стоят родителите – те са справедливо недоволни от неговото поведение – оказва се, че техният син или дъщеря не знае как да се държи на обществено място.
Те се срамуват, че детето им плаче заради някаква глупост и привлича нежеланото внимание на непознати хора. И какво правят родителите? Те започват да говорят раздразнено на рожбата си, да я ругаят, да я заплашват, че няма да ѝ купят подаръкът, който са ѝ обещали, ако тя веднага не се успокои.
Позицията на родители е разбираема, те са недоволни от капризите на детето си и са напълно прави да изразят това по някакъв начин.
Какво се случва в този момент с детето?
Малкият човек преживява огромен стрес – той е попаднал в гигантското пространство на магазина, където всеки срещнат възрастен човек може да го сгази или да му причини вреда.
Детето възприема света инстинктивно и разбира опасността на ситуацията. Поради това то изразява своята неувереност в защитен плач, именно така реагират всички бозайници и плачещото дете не е изключение.
Това е неговият начин да потърси подкрепа и внимание. Но вместо подкрепа детето получава остра критика от страна на родителите си. Това не само, че не го успокоява, но може да го накара да плаче още по-силно. В отговор родителите се дразнят още по-силно и ситуацията излиза извън контрол.
Но как подробно описаната по-горе ситуация може коренно да бъде променена чрез няколко прости похвали. Детето в магазина, дори и на всяко друго обществено място може да се похвали например за мъжеството, което то е проявило, когато е взело решение да дойде с вас там.
На децата не им толкова лесно да общуват с непознати – възрастни чичковци и лели.
Тоест детето се намира в стресова ситуация, а вие като родител вместо да му окажете помощ, за да може да се справи с инстинктивния си страх напротив вие го принуждавате да замълчи. Както би казал Зигмунд Фройд: „Вие внасяте страха на детето си в неговото подсъзнание.“
В ситуация на стрес похвалата ще бъде най-ефективният способ да се даде на детето възможност да разбере фактът, че обкръжаващата го среда не крие в опасности за него и то се намери близо до човек, който го обича и който е готов да го разбере.
„Да хвалим ли капризно дете?“ – сигурно се питат повечето от вас.
Да, а и какво друго ви остава? Вие вероятно сте опитали да му въздействате по други начини и то вероятно отново не ви е послушало? Колкото повече му крещите или сдържано му шепнете, толкова повече то се отделя от вас и се старае да не ви слуша.
Слухът на децата също е избирателен. В такъв случай трябва да похвалите детето си затова, че е започнало да ви слуша.
