Малките деца живеят със своите чувства.
Често емоциите говорят, вместо тях, как се чувстват, смеят се искрено и дълго, неспособни са да имитират радост.
Когато детето се ядосва или е разстроено, неговите крясъци се чуват навсякъде. И възрастните са готови на всичко, макар и малко, да облекчат неговото разочарование или обида.
Детето си представя букет от чувства – радост и тъга, възторг, изумление, гняв, любов – и това негово състояние е напълно нормално.
Трябва ли да учим децата да контролират това, което преживяват?
Да ги учим да се справят със силните емоции – да не показват бурната си радост или да преглъщат сълзите си?
До каква възраст откритото изразяване на чувства е социално приемливо, и не вреди на самото дете?
По силите ли е на детето да се контролира?
Умението за контрол на собствените чувства се отнася повече за възрастните хора, отколкото за децата.
Често се случва така, че когато зрял човек изпадне в критична ситуация не е в състояние не само да удържи лавината от вътрешни емоции, но и да разбере какво се случва с него.
Това може да се случи с много избухливи и впечатлителни хора.
Можем да наблюдаваме как те не се контролират – крещят, плачат, хвърлят вещи, заплашват другите, могат да навредят на себе си или на околните.
Последствията от подобно поведение често са разрушителни и трагични.
Психолозите посочват като една причините – неумение да слушаме сами себе си, тъй като не можем да контролираме това, което осъзнаваме.
По тази причина трябва да научим детето да контролира чувствата, които изпитва.
Можем ли да научим децата да се контролират?
Отговорът на този въпрос е строго положителен, и родителите могат да го направят.
Но за тази цел трябва да говорим с детето на неговия език.
Децата се учат чрез игра
Разбираемият език за децата е играта.
Чрез нея детето опознава света, запознава се с явленията в него и усеща своите първи базови емоции.
Какво могат да направят родителите, ако са си поставили за цел да разпознават собствените си чувства?
Когато детето се радва на нова играчка.
Подробна обратна връзка трябва да даваме постоянно, за да разбере детето от ранна възраст какво изпитва, това също е важно както телесните усещания, които човек осъзнава много по-добре.
Да научим децата да разпознават чувствата си
Много проблеми възникват между децата и родителите по време на конфликти, особено когато децата не слушат.
Типичното поведение на възрастните в такива ситуация, е да накарат детето да престане – да се ядосва, да изисква, да капризничи, да плаче.
Всъщност, родителите в този момент се опитват да накарат детето да спре да чувства.
За да се научим да контролираме емоциите, трябва да се сблъска не само с най-положителните и приятните от тях, но също и отрицателните.
А как да се запознаем с тях, ако от детството ни забраняват да ги изпитваме.
За да направим това, е необходимо по-често да отразяваме състоянието на детето, докато е все още малко: „много се ядосваш“, „силно си се разстроил“, „иска ли ти се да поплачеш“ и т.н.
Не игнорирайте детето, когато не го владеят най-добрите чувства – това е един от първите признаци на безусловна любов и искрено желание да му помогнете.
