Когато децата в семейството се сблъскат с емоционалните изблици на възрастните, е възможно да реагират по различен начин на тях.
Тази реакция зависи от емоционалните характеристики на семейството, проявите на темперамент на всеки от членовете, отношенията между родители и деца като цяло.
Крещенето на децата е едно от ярките проявления на емоциите на родителите и в различна степен има място във всяко семейство.
Децата могат да се плашат от виковете или да не реагират, оценявайки ги като обичайно поведение на възрастните.
Или крещят в отговор на родителите или замразяват чувствата си с цел избягване на психологически стрес.
Когато родителите разбират, че постоянните крясъци вредят не само на психиката на детето, но и детско-родителските отношения, се замислят как да променят методите на възпитание.
Понякога не е толкова лесно, защото навикът да се крещи на детето, без значение на степента на тежест на неговото нарушение, може да е много устойчив.
Освен това, родителите може и да не знаят как да възпитават децата, да ги накарат да направят нещо или обратното.
Негативното въздействие на родителския крясък, причините за неговата поява и формирането на нови, спокойни и доброжелателни методи на общуване, в настоящата статия.
Защо родителите крещят на децата си?
Най-честата причина е усещането за безпомощност на родителите.
Усещат я, когато децата излизат извън контрол, грубо нарушават установените в семейството правила, не оправдават очакванията на възрастните.
Детето най-често подлежи на овикване от мама и татко, когато отказва да си учи уроците и да пише домашни.
Ситуацията, когато възрастните започват да крещят, е за тях такава, в която усещат своето безсилие или се опитват да накажат детето за несъответстващото поведение със своята агресия.
Крясъците като метод за възпитание и въздействие са деструктивна форма.
И означава, че родителят не се справя със своите емоции и ситуацията на конфликта.
Изключение са случаите, когато над детето е надвиснала опасност, или родителят е в тежко психоемоционално състояние.
Преживява стрес, депресия, загуба.
В този случай става въпрос не за смяна на методите на възпитание, а за оказване на психотерапевтична помощ.
Как родителите да престанат да крещят на децата и въпреки това да ги възпитат добре?
Възрастните е добре да знаят, че е безполезно да се борят с нежеланото поведение на детето, ако самите те не умеят да управляват своите чувства и не разбират природата на тяхната поява.
1. Научете се да приемате своите чувства
Често родителите, след като се разкрещят на детето, изпитват чувство за вина.
Започнете да анализирате своето поведение, когато разбирате, че ви предстои да избухнете?
Какви чувства – гняв, безсилие, ярост?
След това дайте точна характеристика на своето емоционално състояние, не бягайте от вътрешните си усещания, не се обвинявайте за това, което изпитвате.
2. Уважение към чувствата – гаранция за хармония
Родителите трябва да уважават не само своите емоционални проявления, но и чувствата на децата.
Вместо да се ядосват и да крещят на детето за неизпълнените обещания, безпорядъкът, ненаучените уроци, опитайте да разберете какво изпитва то.
3. Не се борете с детето, а го подкрепяйте
Когато изискваме от детето безусловно подчинение, това означава да не се съобразяваме с неговите чувства.
Децата, както и възрастните, си имат любими занимания и може да не желаят да се занимават с това, което не им харесва.
