В нашия век на нанотехнологии програмирането на пола на бъдещото бебе, неговите външни данни, дори характера на талантите вече не изглеждат научна фантастика.
А какво са правели нашите предци, за да им се роди син пълководец или прекрасна дъщеря?
Раждането на дете в далечното минало се е смятало за най-важното събитие в живота на всяко семейство. И за него предците ни са започвали да подготвят своите наследници от самото им детство – също както и за брачния съюз.
На момиченцата обяснявали, че е нужно да се отнасят с уважение към момченцата, тъй като са бъдещите мъже, войни, отци, глава и защитници на рода.
А на момченцата внушавали, че момиченцата ще станат пазителки на домашното огнище и майко.
Често момиченцата били сравнявани с Лада – в славянската митология богиня на младостта, хармонията, красотата, покровителка на брака и любовта, затова трябвало да бъдат почитани като божество.
Още на децата казвали, че изборът на спътник в живота – това е завинаги, и избирайки своя половинка, от която ще се появят деца, човек носи отговорност не само пред себе си лично, но и пред целия свой род.
Славяните предполагали, че е много важно да изберат такова момче или момиче за своето дете, че да се получи здраво потомство.
И защото обикновено родителите търсели невеста на младото си момче. Често невестата се избирала от други места – и това било много правилно от гледна точка на генетиката, тъй като само така може да се изключат близките родствени връзки.
Когато подходящата кандидатура била намирана, родителите на жениха се срещали с тези на невестата, и от тази среща зависело всичко.
Освен материалните въпроси и обсъждането на зестрата, страната на жениха винаги питала, дали е „чиста“ невестата, тъй като от разхайтените жени добро потомство не се очаква.
Ако този етап преминел успешно, се насрочвала дата за запознаване. Младите хора се запознавали един с друг, а роднините на невестата разбирали в какви условия живее предполагаемият мъж.
Важно е било не само да дадат дъщеря си в добър дом, но и каква съдба я очаква. Тъй като това от колко щастлива ще бъде жената, според нашите предци, зависело какви деца ще роди.
В случай че двойката си допаднела, а по-старото поколение успеело да се договори за другите нюанси, тогава „сговорът“ бил направен и започвала подготовка за сватбата, за което се давали поне 2 месеца, за да се опознаят по-добре младите.
В предхристианска България датата на сватбата, а впоследствие датата на зачеване на наследниците се определяла по движението на небесните тела. Знаещите хора определяли най-благоприятното време за тези събития.
Колкото по-изобилно и весело преминела сватбата, толкова според поверията, трябвало да бъде по-добър животът на новото семейство и толкова повече деца щели да се родят.
Затова и при подготовката никой не мислел за икономии.
Прийомите на генното инженерство в древността
Зачеването на здраво бебе с щастлива съдба, от гледна точка, на народните вярвания не било толкова сложно. Най-важното е съблюдаването на някои правила.
За да бъде брачният съюз плодовит, на сватбата се канели бременни жени, обсипвали младите със зърна, слагали на коленете на младата невеста малко бебе и т.н.
Преди зачеването на съпрузите препоръчвали да бъдат умерени в яденето и пиенето, алкохолни напитки строго се забранявали.
Много важно било да се избере правилното време – съпрузите били съветвани да правят секс за зачеване на рода не през нощта, както сега се приема, а при разсъмване или през деня, тъй като през това време Ярило – богът на слънцето дава на бъдещите родители своята животворяща сила.
