Медицината, в момента, е в същински разцвет. Съчетаването на модерните технологии, заедно с висококачественото ниво на образование в повечето страни по света, успява да удължи продължителността на качествен живот.

В миналото обаче лечението е било трудно, а в някои случаи дори по-опасно от пренебрегването на болестта. Затова в тази статия решихме да ви разкажем някои интересни факти за средновековната медицина.

Малко информация за епохата на Средновековието

Този период от историята е продължил между 395 г. до 1453 г. Средновековието се счита за  мрачен период в доста аспекти.

В Европа, научният напредък бил съществено забавен, поради наложените от църквата ограничения. Западна Европа била разделена на малки територии, управлявани от феодали. Общественото здравеопазване, както и комуникациите били много лимитирани.

Сред хората били разпространени много суеверия, което ги отдалечавало от здравото  мислене и им вредяло. Сред хората върлували епидемии от смъртоносни, а и не чак толкова, вируси, които те не успявали по никакъв начин да контролират и да лекуват.

Интересни медицински практики по време на Средновековието

На нашия континент липсвали лекари с добро образование. Единствената лекарска помощ, която се считала за по-развита била акушерската.

Въпреки това, не били много семействата, които да не са губели поне по едно дете при раждане. Често, родилките се разболявали тежко след от инфекции или умирали от кръвозагуба.

Считаните за вещици по това време, били сред малцината, занимаващи се с някакъв вид здравно обслужване. Те лекували с билки и отвари, но на тях не се гледало с добро око и много хора не искали да се допитват до тях.

Доста религиозни поклонници отхвърляли всякакъв вид лечение. Затова и средната продължителност на живота около 1300-та година била между 30 – 35 години, като достигналите 40-годишна възраст се считали за старци.

За децата също рядко се търсила медицинска помощ – 1 от 5 деца умирало, преди да навърши година. Затова и семействата искали да имат по много деца.

Все пак, се намирали и монаси, които прилагали различни билки при определени състояния. Смята се, че те успявали да се справят поне с настинката, чрез билките, което за онова време бил същински напредък.

Болничното лечение и хирургията през Средновековието

През тази епоха се откривали болници, в които освен болните се прибирали и хора с различни недъзи и страдащите от бедност. В тези средища се практикували и някои интервенции.

Т.нар. хирурзи-бръснари, третирали прободни и други рани, както и други външни наранявания и катаракта на очите. Някои имали смелостта да извършват и операции надълбоко в тялото, например премахване на камъни от пикочния мехур.

Анестезия се осигурявала, чрез опиати, а за промиване на рани се използвало, най-често, вино.