Детето, което се отличава със своята затвореност и неразговорчивост, изисква специално внимание и подход към себе си.

Срамежливите и мълчаливите деца трудно се вписват в колектива, поставят си цели и ги постигат, за да бъдат наравно с другите.

Но за тях не е характерно да се запознават, да общуват и да се веселят.

Затвореността като черта на характера разграничава детето от тълпата на другите деца.

Тези особености на поведение често крият тревожност зад себе си, боязливост, чувствителност, обидчивост.

Затворените деца не са като всички – можем да ги определим като особени, затова имат нужда от индивидуален подход.

Така ще станат по-активни, по-разговорчиви, психиката по-гъвкава, ще повишат своята работоспособност.

Ако детето е затворено, то трябва да изгради навици за социализация.

Това означава, че е необходимо да се учи да общува, да получава опит от взаимодействие с другите деца, включително и негативен.

Трябва да се научи да вижда причинно-следствените връзки от своето поведение и това на околните.

Да умее да прави избор, да анализира, да сравнява и да обобщава, явления, събития и отношение.

Когато в семейството расте затворено дете, това не е признак, че има някакви отклонения в развитието.

Но за да може да реализира своя потенциал в живота, да намери приятели, да умее да проявява своя истински, открит интерес, неговото развитие и растеж трябва да се подпомогнат.

Защо децата се затварят в себе си?

Детето може да стане затворено, под влияние на различни фактори.

• Емоционална травма

Случва се то да замлъкне и да се затвори в себе си, когато се сблъска със силно емоционално сътресение.

Това може да бъде загуба на някой от близките, развод на родителите, преместване в друг град, уплаха.

В психологическа травма може да се превърне всяка ситуация, която на пръв поглед не изглежда опасна.

Но ако по време на нейното изживяване детето е изпитало силни негативни чувства, е възможно да има неблагоприятни последствия за неговата психика.

• Твърде строго възпитание в семейството

Ако на детето не му се позволява изобщо да шуми, да бяга, да скача и крещи, то свиква, че да мълчи е не само незабележимо и необходимо, но и безопасно.

В семействата, в които децата биват наказвани за своята активност - наказват се в ъгъла, лишавани са от нещо, са в постоянна емоционална и физическа скованост.

Движението за него означава да се подложи на агресия от страна на възрастните и да пострада. За да избегнат това децата „замират” и се крият в своя вътрешен свят.

• Липса на топлота в семейството

Понякога родителите се държат хладно, не се интересуват къде се намира детето, и какво прави, не го питат за предпочитания и интереси.

Не го слушат и общуват само в случаите, когато трябва да бъде наругано и да бъдат дадени указания.

Обикновено в такива семейства родителите са твърде заети с решаването на собствените си проблеми, затова не им е до детето.

Развитие на навици за социализация

Да направим така, че детето да не се бои от обществото и от компанията на връстниците, да може да общува с тях като с равни, е възможно с навиците за социализация.

На първо място не трябва да крием детето от другите, защото е необщително.