Възнагражденията на лекарите, представители на силния пол обикновено са по-високи. Но изследванията доказват, че смъртността сред пациентите е по-ниска, когато техният лекуващ лекар е жена. Как емпатията, тоест способността за съчувствие, по-характерна за жените, помага в борбата с болестите?

Със съчувствие към пациента

Емпатията, която е по-характерна за жените, помага за подобряване на контакта „лекар-пациент” и съответно, установяване на по-точна диагноза.

Жените се чувстват по-комфортно, когато разговарят с лекари жени, тъй като с тях е по-лесно да изградят доверителни отношения.

Резултати от научно изследване, публикувани през 1993 г., показват, че лекарите жени назначават на пациентките процедури по скрининг под формата на Рар-тест, изследване на измененията в клетките на маточната шийка и мамография от техните колеги мъже.

По-нататъшни изследвания също показват, че за лекарите от нежния пол е по-характерен ориентираният към пациента подход.

Особености на практиката

В изследване на Факултета по обществено здравеопазване към Университета Джонс Хопкинс се установява, че лекарите жени, които оказват първична медицинска помощ, прекарват повече време като изслушват пациентите, отколкото техните колеги мъже.

Лекарите мъже, по данни от едно изследване, могат да изслушат пациент в рамките на 47 секунди, преди да го прекъснат. При лекарите жени този период е средно по 3 минути.

През 2018 г. е проведено изследване, което доказва, че пациентите, които търсят помощ в отделения за спешна помощ със сърдечни пристъпи, оцелявали по-често, ако техният лекуващ лекар е била жена.

С лекарите жени пациентите изграждат по-стабилно дългосрочно взаимодействие, и в резултат тези, за които се грижат, е по-малко вероятно да попаднат в отделението по реанимация, в сравнение с мъжете доктори.

Стереотипно мислене

Младата жена лекар може да се сблъска с предубеждения във вид на упреци от пациенти, заради неопитност и неразбиране на професията. Към лекарите мъже доверието е някак повече, отколкото към крехка девойка със сравнително нисък ръст. Опитът им може да е еднакъв, и лекарите не лекуват със своите телосложение.

Достъпът до медицинско образование сега е равен за мъже и за жени у нас, както и в повечето развитие държави. Тогава защо да съдим за професионализма само по половата принадлежност?

В стереотипните представи за жените лекари, им се приписва характерните за нежния пол мек и грижовен характер, който не им позволява да действат рационално и съсредоточено. Тази идея се опровергава от още едно изследване.

В такава мъжка сфера, каквато е хирургията, където е необходима физическа и психическа издръжливост, няма място за жените. Но изследванията потвърждават, че на пациентите на жени хирурзи шансовете за оцеляване след операцията са по-големи, отколкото при тези, които се лекуват при лекари-мъже.

Мъжете лекари също са обект на дискриминация

Дискриминацията не е едностранен проблем. Много пациенти, например, споделят мнение, че не им е комфортно да ходят при акушер-гинеколог, ако е мъж. С него жените по-трудно биха споделили притесненията си.

Но съществуват и истории, когато емпатията и уважителното отношение липсват и от страна на жените-гинеколози към пациентите.

Често непрофесионализмът се изразява в нарушаване на личните граници, ако родиш, проблемът ще се разреши от само себе си, или никой не е умирал от това.

Нарушаването на лекарската етика и на личните граници зависи не от пола, а от характера на конкретния човек. Изборът на лекар – това е въпрос на комфорт и на индивидуален подход.

Основната цел на лекаря е оказването на необходимата и своевременна помощ, затова и професионализмът трябва да оценява по-високо, отколкото принадлежността към единия или към другия пол.

Когато е болен, човек се чувства изключително уязвим, и затова се нуждае от подкрепа. В такъв момент е важна ролята на лекаря, който да създаде у своя пациент, че всичко ще се оправи, и му предстоят само хубави неща. Затова и често чуваме за агресия към лекари, тъй като ако се държат грубо към пациент, който е болен и има нужда от подкрепа, то може да се стигне до остра проява.