Клонорхоза – биохелминтоза с продължително хронично протичане, която се характеризира с преимуществено увреждане на жлъчни пътища и протоци на панкреаса.

Заболяването е широко разпространено в Япония, Китай, Корея.

В тези страни е заразено до 80% от населението.

Случаите на заразяване се срещат и в някои райони на Русия.

Причини - клонорхоза

Възбудителите на клонорхоза са Clonorchis sinensis от семейство Opisthorchidaе.

Това е голям треметод, който има плоско тяло с дължина 1-2 см с 2 смукала – коремна и устна.

За денонощие женският паразит може да снесе повече от 2000 яйца, които остават жизнеспособни във водна среда до 3 месеца.

Цикълът на развитие на хелминта протича със смяна на дефинитивен, окончателен, междинен и допълнителен гостоприемник.

• Източник на възбудителя е човека и някои животни – кучета, котки, лисици, в организма на които паразитират полово зрял индивид на паразит.

• Те са в ролята на окончателните гостоприемници;

• Междинни гостоприемници на паразитите са мекотелите в сладки води, допълнителни – някои видове, шаранови, и сладководни раци;

Заразяването на човека се осъществява по хранителен път при употреба на месо от раци или риби, които не достатъчно добре термично обработени.

След известно време паразитите снасят яйца, и се отделят във външната среда с фекалиите.

След тяхното попадане във водоемите яйцата се поглъщат от мекотелите, вътре в които се натрупват ларви на паразита – церкарии.

Последните са способни активно да се внедряват под кожата на рибите и раците, където се превръщат в инвазивна форма – метацеркарии.

За по-нататъшно развитие паразитът е необходимо да попадне в организма на човека или животното, след което цикълът на неговото развитие се повтаря.

Симптоми на заболяването

Характерно е хронично протичане с редуване на периоди на обостряния и ремисии.

В ендемичните огнища заразяването може да е в детска възраст, като тази патология често има остро протичане и рядко остава незабелязана.

След заразяване започва инкубационен период, който продължава 2-3 седмици.

Дълго време хелминтозата може да протича хронично, но да се откриват изменения в кръвните изследвания:

• Високите нива на еозинофилите;
• Повишение на концентрацията на левкоцитите;
• Нарастване на СОЕ;

В периода на клинична манифестация основни проявления на заболяването са:

• Обща слабост;
• Треска;
• Субиктеричност на склерите;
• Увеличение на лимфните възли;
• Хепатомегалия;

След известно време острите явления затихват, болният започва да отделя яйца от паразитите във външната среда с изпражненията.

У него се развива клиника на хроничен възпалителен процес в жлъчния мехур, дванадесетопръстника, панкреаса.

В тежки случаи на фона на холестаза се развива хепатит и цироза на черния дроб.

Освен това, при клонорхоза има висок риск от раково израждане на изменените на чернодробни пътища и развитие на злокачествен туморен процес.

Общи принципи на диагностика и лечение

Диагнозата „клонорхоза“ се установява на основание:

• Оплаквания на пациента;
• Истории на заболяването;
• Епидемични данни;

• Откриване на яйца от трематода в изпражненията или в дуоденалното съдържимо;
• Откриване в кръвта на антитела към възбудителя с метод на имуноензимен анализ;

Лечението на такива болни се провежда 1-2 месеца след заразяването – по-рано е нежелателно, тъй като зрелите индивиди са нечувствителни към действието на лекарствата.

• За най-ефективен се смята Празиквантел;
• При неефективност и непоносимост се назначава Албендазол и Хлоксил;

Със завършване на терапевтичния курс с горепосочените средства е целесъобразен прием на жлъчегонни средства и провеждане на сляпо сондиране.