Да полегнем, след като сме се наобядвали, да подремнем след безсънна нощ в средата на деня или пък сиеста в жегата – това са неща, които ни изглеждат напълно логични.
За лекарите обаче навикът да си полегнем през деня може да провокира множество въпроси, които се отнасят за здравословното ни състояние.
Колко хубаво звучи новината, че на служители на японски корпорации се предоставя възможност от работодателите да си почиват следобед?
В условията на значително претоварване, кратки отпуски и постоянен стрес за тях това е минимална възможност за възстановяване на силите и да не разрушат своето здраве окончателно.
Работните дни у нас по правило са по-балансирани, но желанието да поспим следобед остава актуално.
Кога желанието да подремнем през деня може да е нормално и кога е сигнал за здравословни проблеми или нарушения в начина на живот.
Кога без дневен сън не може да се мине
Според лекари, процентът на относително здрави хора, които се нуждаят от дневен сън, не е голям, без да имаме предвид тези, които се нуждаят от нощна смяна, макар и при нарушаване на биологичните ритми е трудно да се говори за здраве.
Друго е, ако режимът на човек е адаптиран спрямо природните ритми. Става с разсъмването – през пролетта и лятото това е около 5-6 часа сутринта, много работи, включително и физически, ляга да спи в 21-22 часа.
В този случай краткият дневен сън, до час, ще е полезен за възстановяване.
Разбира се, такова дневно разписание сега е рядкост, особено в градовете. За тези, които живеят извън градовете и са заети със селско стопанство, са напълно в състояние да се придържат към него.
За норма се смята дневният сън и в период на възстановяване след болест. Не е случайно, когато казват, че сънят като цяло е най-доброто лекарство.
Ако организмът е отслабен, е необходимо повече време за отдих и нормализиране на всички функции на тялото.
Кога дневният сън е признак на проблеми със здравето или с дневния режим
При хора в зряла възраст е на практика винаги. На първо място, от него се нуждаят тези, които имат проблеми с нощния сън, това не е задължително безсъние.
При такива хора често сънят е повърхностен. Организмът в този случай не се възстановява и се появява необходимост от допълнителен отдих.
Още една причина за недостиг на сили през деня, това е нерационалното хранене. Ако обядът се състои от голяма порция въглехидратна храна или пък белтъчини, по-голямата от необходимото за едно хранене, навярно ще ни приспива.
В този случай са достатъчни 15-20 минути за възстановяване на силите.
А сега за това, за което малко от нас се замислят. Навикът да се спи през деня в повечето случаи е един от сигналите на организма за начало на някакви функционални разстройства или пък недостиг на важни за него нутриенти – най-често на недостиг на йод, витамин Д, желязо при жените.
От функционалните нарушения в този случай най-често се открива хипотиреоза – недостиг на хормони на щитовидната жлеза и надбъбречен стрес, в резултат на което се нарушава кривата на кортизола – сутрин е нисък, а привечер се повишава.
Желанието ни да подремнем през деня може да е свързано с генетични особености на метаболизма на кофеина.
В този случай човек се чувства вял през целия ден, ако редовно пие кафе.
Как да минем без дневен сън
На първо място трябва да се изключат различни дефицити и заболявания. Поискайте си от личния лекар направление за ендокринолог и ако специалистът прецени, ще ви изпрати на необходимите изследвания.
Дори в напреднала възрст компенсацията на недостигът на някои микроелементи, , оптимизацията на функцията на щитовидната жлеза и надбъбречните жлези дава прекрасни резултати.
Ако със здравето всичко е наред, тогава обърнете внимание на хранителния режим и на хигиената на съня. На обяд се старайте да консумирате повече храни източници на сложни въглехидрати, зеленчуци без съдържание на скорбяла и плодове с нисък гликемичен индекс.
Порцията белтъчини по обем не трябва да превишава дланта ви.
Що се отнася до нощния сън, то в този случай е важно не толкова количеството, колкото качеството, макар и първото също да е от важно значение.
Препоръчва се лягането да е към 23 часа, тъй като пикът на синтеза на мелатонин – хормонът на съня, се пада в часовия диапазон от 23 часа до 2-3 часа след полунощ.
