С какво да започваме, ако ни предстои да съобщим на събеседника добри и лоши новини, и как да смекчим удара от неприятните новини.
На всички понякога ни се налага да съобщаваме неприятните, а понякога и трагичните новини. Това е изпитание и за този, който е вестител на болезнената истина, и разбира се за този, който я получава.
Най-често в такива случаи спонтанно ни се иска да изстреляме всичко веднага, само за да приключи ситуацията по-бързо. Оптимална ли е тази стратегия всъщност? И какви опори може да ни предложи тук психологията?
Както показват изследванията на Дена Ариъли, професор по психология и поведенческа икономика, болката – не е важно, физическа или душевна, по-леко се издържа, ако е със средна интензивност, и е с по-голяма продължителност, в сравнение с рязката, но по-малко продължителната.
Затова, може би, основният принцип – да се съобщават неприятните новини, е да не се бърза, като се даде време на човек да се адаптира към чутото.
Болезнената истина е необходимо да се дозира, като се провери колко добре човек ще се справи с това, което слуша.
Много е важно човек да бъде подготвен за такъв разговор.
Например, ако ни се налага да съобщим нещо неприятно по телефона – минимум да питаме, удобно ли му е на събеседника да говори, ще има ли възможност да дойдем на себе си след разговора. Трябва да се предупреди, че сега ще му бъде казано нещо неприятно.
Тежестта на новините винаги се определя не само от това какво се е случило обективно, но и това колко човек може да се справи с това.
Затова е полезно да се мобилизира за среща с болезнената реалност. Един от способите това да се направи – разговорът да започне с напомняне за нещо истинско и позитивно.
Хората са способни към по-качествено мислене в процес на среща, ако първото, което правят, казват нещо вярно и позитивно за своята работа или за работата на групата.
Целта в този случай не е да се разсее човека от тежките новини, а да се мобилизират неговите сили за овладяването им. Друг трик е да си попита човека дали вече не знае за тази ситуация, какви предположения има и така нататък. Да го поканите и да му зададете уточняващи въпроси.
Още един важен принцип, като се съобщава истината, не трябва да се лишава човека от надежда. Изследванията показват, че в случай, когато болката се асоциира у нас с нещо добро, със смисъл, субективно се възприема като по-малко интензивна и личността се адаптира по-бързо към нея.
Ако е трудно да се запази надеждата, тогава е важно да се задават въпроси за бъдещето – знае ли човек какво трябва да направи в тази ситуация, има ли хора, към които може да се обърне за подкрепа.
Чрез тези въпроси помагаме на събеседника да си създаде известен въпрос за бъдещето и да укрепи сам надеждата.
Какво да казваме първо – добрата или лошата новина? След като подготвим човека за възприемане на болезнената истина, е по-добре да се започне с по-тежката новина.
Това е свързано с ефект на очакване. Проведените от Дена Ариъли изследвания потвърждават, че често страшна е не самата болка, а нейното очакване.
