За секса на прощаване се спори много, като диапазонът на мнения е от „задължително“ до в „никакъв случай“. Безспорно е едно – сексът на прощаване, това винаги е събитие.
И много често след такова прощаване отново казваме „привет“, и нашите отношения излизат на качествено ново ниво. Но да се надяваме на такъв резултат – не е най-добрата мотивация, защото това е манипулация, когато открито говорите за раздяла, а всъщност се получава, че отново се събирате.
А подобни игри често завършват с разочарования или конфликти. Да оставим сега манипулативните функции на прощалния секс, който много държат като жокер в ръкава, за да разтърсят партньора или да върнат партньора, и ще се опитаме да се ориентираме в тази съвсем не проста тема.
Първият важен момент, от който зависи подходяща ли е тази форма на прошка – начало на търсене на новото или съхранение на старото.
Нашите сексуални стратегии са ни заложени генетично, раждаме се с тях, и условно могат да се разделят на 2 групи – стратегия на хомеостаза, и на съхранение /хората, които прилагат тази стратегия могат да се разделят на 2 групи – пазители и стратегия на морфогенеза – промени, развитие, тях ги наричаме „ловци“/.
Полът далеч невинаги се определя от стратегията. Представителите на тези 2 групи се срещат и сред мъжете, и сред жените.
„Ловците“ обичат състоянието на влюбеност, допаминовата загуба – именно този хормон отговаря за яркия емоционален елемент.
На такива хора често им се струва, че в отношенията им се появила скука, когато се понижава нивото им на допамин, психологически много по-лесно преживяват края на връзките си.
Такива партньори най-често стават инициатори на секса на прощаване, и получават ярки незабравими емоции. Ловците – и мъжете, и жените, с радост поднасят този прощален подарък, дори и през сълзи.
А за „пазителите“, които са по-чувствителни към окситоцина – хормона на привързаността, прощалният секс може да стане истински крайъгълен камък.
За тях е по-добре да се откажат от такъв експириънс. Същевременно, за ловеца яркият финал е достоен край на отношенията, а пазителят може си помисли, че може да има надежда за втори шанс, и тази разлика във възприятието да му донесе болка. Прощалният секс за ловеца – това е винаги хонорар, а за пазителя – нов аванс.
Вторият важен момент – ценността на човека, с който се прощавате. Тук е важна златната среда. Ако вече не желаете да бъдете с такъв човек, ценността на бившия партньор не е голяма, то прощалният секс рискува да се превърне не просто в мазна точка, а в уродлива клипса, да предизвика чувство за вина и неприязън към себе си и към партньора.
Ако пък се прощаваме с много ценен човек, който обичаме още, прощалният секс може да стане нещо повече, и да ни достави ярко мазохистично удоволствие.
Раздялата ще бъде страстна и драматична. Но има риск меденият месец на раздялата да се проточи дълго, и това да попречи на трезвото приемане на факта на приключване на отношенията, да се оплетем в миналото.
Когато връзките приключват, изчерпват се, двойките се разделят по различен начин. Случва се, у един от тях да остане някакво привличане към бившия, приятни спомени, а при другите тъга, вакуум.
