Лещата се споменава още в книгите на Стария Завет, като една от основните храни на древните хора. Била е отглеждана в Средиземноморските държави и в Централна и Мала Азия.
Но до Октомврийската революция Русия е била световен лидер по обем на посевите от тази култура. Основната цел на отглеждането ѝ е бил износ и за задоволяването на вътрешното /в Руската империя/ потребление.
В края на 19-ти век поради голямата суша лещата придобила огромна популярност в Русия, тъй като на практика спасила страната от глад.
В България лещата е една от основните национални храни, която е била изключително популярна през Средните векове, когато менюто на българите се е състояло предимно от растителни храна, а месото за повечето наши предци е било лукс и е присъствало на трапезата им основно по големите празници.
Може би, като единствен недостатък на лещата може да се определи фактът, че узрява неравномерно. Дори на едно растение половината от шушулките е възможно да узреят напълно, а останалата част да останат зелени.
В епохата на глобалната механизация отглеждането на леща вече не е печелившо и сега лидери по обем на лещените посеви е Индия, където работната сила е много евтина.
Хранителна стойност на 100 грама
• Белтъчини – 25.8 грама;
• Мазнини – 1.1 грама;
• Въглехидрати – 29.6 грама;
• Вода – около 10-15 грама;
Полезни свойства
Лещата заема първо място сред бобовите храни по съдържание на растителни белтъчини, които лесно се усвояват и отлично подхранват организма.
Според вегетарианците тази храна може да заместят месото, защото протеините в някои сортове достигат около 60%, а количеството на мазнините е незначително.
Лещата е лидер и по съдържание на фолиева киселина /в 100 грама от нея се съдържат почти 90% от дневното необходимо количество на човешкия организъм/. Разтворимите растителни влакна, влизащи в състава на тази култура изключително благотворно влияят на функцията на стомашно-чревния тракт.
Лещата е източник на широк спектър от минерали и микроелементи, обуславяйки полезните нейни свойства. В тази култура се съдържат калий, калций, фосфор, магнезий, желязо, фосфор, магнезий, цинк, манган и др.
Лещата съдържа уникални вещества – изофлавони, които притежават свойството да потискат злокачествените клетки на гърдата.
Тези съединения се запазват и след различните видове обработване, поради това тази храна може да употребява в консервиран и изсушен вид, като ползите ѝ за човешкото здраве изобщо не намаляват.
Някои сортове леща притежават свойството да понижават нивата на кръвната захар и са полезни за болните от захарен диабет.
Пюре от тази храна е препоръчително да се включи в хранителния режим при колит и язва на стомаха.
Лещата има, може би, не най-представителния външен вид, но за сметка на това се отличава с тънък и приятен вкус. Във варен вид тази храна запазва почти всичките си полезни свойства.
Отдавна е известно на хората ѝ целебното ѝ действие. Препоръчвали лещата на хората, които имат нужда от възстановяване на душевното равновесие.
Кашата от тази култура укрепва имунитета, възстановява обмяната на веществата, подобрява сърдечната функция и укрепва стените на кръвоносните съдове.
Противопоказания при консумация на леща
Лещата може да се окаже вредна не толкова за здравето, колкото за телесните пропорции, тъй като тази храна съвсем не е диетична, в 100 грама се съдържат, в зависимост от сорта от 280 до 310 килокалории.
