Краставицата е най-древната зеленчукова култура. Колкото по-малка, зелена и неузряла е тя, толкова е по-вкусна и полезна. Древните гърци наричали този зеленчук „агурос“, което в превод означава „неузрял, незрял“. От там произхожда и тяхното сегашно название „краставица“.

Родината на този зеленчук са районите на Индия, в които е вечно лято, тоест се намират в тропичния и субекваториалния климатичен пояс.

Краставици продължават да се срещат и в див вид в тяхната родина и наподобяват на тропическа лиана, тъй като се увиват около стъблата на дърветата, а плодовете, тоест краставиците, се провесват надолу.

Почти от 6000 години хората са употребявали плодовете на тази култура, тъй като семена от нея са открити при разкопките на хазарския град Саркел.

Полезни свойства

Краставицата е най-диетичната от всички диетични храни, тъй като от 95-98% се състои от вода, а това означава минимум калории.

Но оставащите проценти не са безполезни – този зеленчук е източник на ценни алкални соли, които притежават свойството да забавят процеса на стареене и да предотвратяват образуването на камъни в бъбреците и в жлъчния мехур.

В краставицата се съдържат полезни и лесноусвояеми йодни съединения – учените смятат, че редовната употреба на този зеленчук подобрява функцията на щитовидната жлеза, сърцето и кръвоносните съдове.

Краставиците са ценен източник на растителни влакна, поради това благотворно въздействат на перисталтиката на червата, а също и прочистват излишния холестерол от стените на кръвоносните съдове.

Този зеленчук съдържа захари, белтъчини, витамини В1 и В2, витамин С, каротин, хлорофил, фолиева киселина, калий, фосфор, желязо, натрий, магнезий, хлор, манган, цинк, мед, хром и дори сребро.

Лечебно действие

Поради високото съдържание на калий, краставиците са отлично средство за „изгонване“ на излишните течности от организма, за облекчаване на подуването, за понижаване на артериалното налягане, а също имат и лек слабителен ефект.

Поради ниската ѝ калоричност краставицата и засиленото ѝ очистително действие краставицата е идеална храна за хората, които желаят да се избавят от излишното тегло.

Лечебни свойства притежават семената на краставицата, тъй като отстраняват излишния холестерол от организма.
Сокът от този зеленчук съдържа много минерални соли, а също и калций, фосфор и натрий.

Тази напитка има оздравяващо и подмладяващо действие на организма и кожата, засилва способността за запаметяване, укрепва сърдечно-съдовата система, спомага за поддържане на доброто състояние на зъбите и венците, а също и придава свежест и способства за запазването на тонуса на кожата.

Освен това сокът от краставица препятства развитието на атеросклероза и е отличен диуретик.

Краставичният сок е прекрасно лечебно средство при продължителна кашлица, облекчава състоянието на болните от туберколоза, успокоява нервната система, притежава противовъзпалително и обезболяващо действие.

Тази напитка също така предотвратява превръщането на въглехидратите в мазнини, прочиства целия организъм и препятства отлагането на соли.

Краставичният сок, смесен с ябълков и доматен в съотношение 1 към 1 към 1 и с добавена скилидка чесън способства за подобряването на състава на кръвта.

В денонощие е допустимо изпиването на до 1 литър сок от краставица, но не се препоръчва потреблението на повече от 100 мл наведнъж.

Противопоказания при консумация на краставица

Краставиците са противопоказни при остри и хронични нефрити, при обостряне на хронична бъбречна недостатъчност, при бъбречнокаменни заболявания и при нефрит с алкална урина. Необходимо е ограничаване на консумацията на този зеленчук в период на обостряне на пептична язва, гастрит, ентероколит и колит.