В структурата на заболяванията на човека водещо място заемат патологиите, в основата на чието развитие стоят нарушения на липидния обмен – атеросклероза, жлъчнокаменна болест, затлъстяване, мастна дегенерация на черния дроб. Броят на хората, страдащи от тези заболявания постоянно се увеличава.
В България причина за това са неправилното хранене – консумацията на висококалорични мазни и пържени храни, злоупотребата с алкохол, недостатъчната двигателна активност и пр.
Един от основните фактори, водещи до нарушаване на липидния обмен, са неправилното хранене.
За по-голямата част от населението на България е характерен прекомерния прием на въглехидрати, мазнини от животински произход и недостатъчен такъв на биологично активни заменими и незаменими хранителни вещества като витамини, микро- и макроелементи, полиненаситени мастни киселини, антиоксиданти, фосфолипиди.
Такъв режим на хранене обуславя формирането в организма на излишък на едни и дефицит на други вещества. В крайна сметка това води до развитието на атеросклероза и холестеролова холелитиаза, тоест жлъчни камъни, образувани от холестерол и до мастна инфилтрация на черния дроб.
А това са заболявания, дължащи се главно на натрупването на липопротеини с ниска плътност в организма, тоест на лош холестерол.
В основата на много заболявания, свързани с нарушение на липидния обмен, стоят изменения в черния дроб – основната „биохимична лаборатория на организма“.
Поради широкото внедряване на ултразвуковия метод на изследване се установи висока честота на мастна инфилтрация на черния дроб сред населението. Практически при всеки 4-ти човек от 10 на възраст над 30 години се открива мастна дегенерация на черния дроб.
Непрекъснато се увеличават случаите на холестеролова жлъчнокаменна болест като заболяването през последните години значително се „подмлади“.
Важна роля в профилактиката и лечението на заболяванията, дължащи се на нарушения на липидния обмен принадлежи на приема в достатъчно количество на хранителни вещества, предотвратяващи нарушенията на метаболизма на липидите. Към тях се отнасят фосфолипидите.
Основните фосфолипиди са фосфатидилхолини – лецитини, фосфатидилетаноламини – кефалини, фосфатидилинозити. Тези фосфолипиди са основни компоненти на повечето клетъчни мембрани и структури.
Фосфолипиди в големи количества се съдържат в нервните, мастните тъкани, в черния дроб, в бъбреците. Те присъстват във всички мембранни системи. Начален етап на обмена на фосфолипидите е техния хидролитично разпад, след което всяко образувало се съединение преминава по свой собствен метаболитен път.
Биологичната роля на фосфолипидите е многообразна.
Те регулират пропускателната способност на клетъчните мембрани, вземат участие в синтеза на белтъчини, основни компоненти са на липопротеините в кръвта, тоест на холестерола, участват в мицелообразуването на жлъчка, служат за транспортно вещество на мазнините от черния дроб към периферните мастни депа.
Фосфолипидите имат особено значение за черния дроб.
Техният дефицит води до развитието на мастната инфилтрация на този орган, до нарушаване на образуването на жлъчка и на оттичането на жлъчната течност, до увеличаване на пропускателната способност на клетъчните мембрани и до нарушаване на функциите на хепатоцитите – чернодробните мастни клетки.
При нарушаване на синтеза на фосфолипидите мастните киселини лесно образуват с глицерина неутрални мазнини, които се натрупват в клетките, измествайки другите техни компоненти.
Структурен компонент на фосфолипида лецитин е холинът – витамин В4. Недостатъчното постъпване на холин с храната или нарушаването на неговия ендогенен синтез води до потискането на синтеза на лецитин и до развитието на мастна инфилтрация на черния дроб.
Т.нар. омазняване на най-голямата жлеза в човешкия организъм е възможно да протича като самостоятелно заболяване или като симптом на захарен диабет, затлъстяване, хронична алкохолна интоксикация и т.н.
