Мицетом на стъпалото – това е хронично протичащ инфекциозен процес с гъбична и бактериална природа. Първично тази инфекция засяга меките тъкани, в които се образуват грануломатозни огнища.
Впоследствие при липса на лечение се наблюдава разпространение на възпалителната реакция към мускулния и свързващия апарат, а също и към костните структури.
Това заболяване се отличава с продължително протичане. Средната негова продължителност е от 6 до 20 години. При правилно подбрано лечение тази патология е с благоприятна прогноза, но понякога може да стане причина за инвалидност на болния, поради декструктивни изменения в костите.
Мицетом на стъпалото е мадурско стъпало. Това название е обусловено от това, че за първи път тази инфекция е била описана в индийската провинция Мадура през 1842 г. Днес този патологичен процес се среща на практика във всички държави по света. Но най-ендемични по отношение на него са региони в Африка и Азия – Индия, Япония и Суадитска Арабия. У нас заболяването се открива изключително рядко. С това заболяване се сблъскват представители на мъжкия пол във възрастовия диапазон от 20 до 40 години.
Тази инфекция може да се предизвиква както от бактериални, така и от гъбични микроорганизми. Днес са известни повече от 20 вида възбудители, който може да изиграе роля във възникването на тази патология. Обединяват се в 2 основни групи – актиноминоцети и еумицети. Последните са гъби, а актиномицети – това са бактерии, имащи сходства с гъбите със своята способност да образуват разклоняващ се мицелий.
Въз основа на това какъв възбудител е довел до развитие на възпалителен процес, разграничават еумицети и актиномицети. Първите гъбички са възбудители на това заболяване приблизително в 80% от случаите сред африкански жители и на практика 50% във всички останали държави по света.
Този вариант се характеризира с по-леко протичане и рядко води до деструктивни изменения от страна на костните структури.
Актиномицетомът протича значително по-тежко и най-често се завършва с инвалидност.
Описаните по-горе възбудители са разпространени в почвата, особено в условия на повишена влажност.
Обикновено предаването на тази инфекция протича от заразен човек или при контакт със земята, съдържаща в себе си възбудители.
Най-важно условие в този случай е нарушена цялост на кожата в областта на стъпалото, например, при драскотини или рани.
Симптоми, развиващи се при мицетом на стъпалото
От момента на заразяването до появата на първите симптоми преминава достатъчно дълъг период. Средно неговата продължителност е от 1 до 12 месеца. Този патологичен процес има постепенно, бавно прогресиращо протичане. Важно е, че наличието на интоксикационен синдром или болка не е характерно.
На първо време възникват симптоми като отоци на засегнатата област и умерено изразен сърбеж.
Наблюдава се все по-голямо нарастване на отока, поради което стъпалото губи своята обичайна форма и придобива по-големи размери.
Кожата става синкава. След известно време се появява уплътнените възлести елементи, които също постепенно увеличават размерите си.
Често на повърхността на тези възли се установяват язвени елементи и фистули.
С прогресирането на заболяването нараства болков синдром в областта на ставите.
Диагностика и лечение
Поставянето на диагноза се състои от обективен преглед в съвкупност с лабораторни и инструментални методи.
Задължително се провежда пълна кръвна картина и биохимичен анализ на кръвта.
Лечението на тази инфекция се състои от назначаване на антибактериални или противогъбични препарати.