От дълбока древност и до наши дни мечта на всички хора е да постигнат безсмъртието. И може би затова в повечето свещени писания се твърди, че душата на човека остава да съществува вечно, тоест и след смъртта на физическото тяло.
Това е и причината някои хора да вярват в прераждането, тъй като би им се искало да бъдат безсмъртни.
От гледна точка на биологията ситуацията е доста по-различна, тъй като с цел усъвършенстването на клетъчните системи е необходима тази смяна на поколенията – по-младите организми изместват по-старите, тъй като по време на създаването на новия организъм се коригират онези грешки и дефекти в гените и ДНК, които са се превърнали в предпоставка за развитието на някои заболявания, нарушения и прочие, макар че механизмите, по които се извършват тези процеси не са известни на науката, и по-специално на биологията, която ги изследва.
Предполага се, че клетъчните системи, от които всеки един човешки организъм е съставен биха могли да осигурят вече живот на човек, но дали изобщо е нужно това.
Както и малко по-горе посочихме чрез подмяната на поколенията генофондът се усъвършенства, тъй като бъдещият организъм получава генетичен материал от двама родители и целта на този процес е да получи най-доброто от двамата родители, макар че невинаги се получава точно така.
Но нека се върнем към успеха, който успяха да постигнат американски криобиолози, който доближава човека до безсмъртието – те разработиха метод, с който размразиха мозък на бозайник без никакви увреждания по него.
Криобиологията изучава ефектите от въздействието на ниските температури върху живите организми. Една от нейните практични цели е възможността за замразяване на човешкото тяло с „пробуждането“ му след много години или дори векове.
С тази насоченост са създадени немалко фантастични книги и филми, но в действителност науката е все още далеч от създаването на подобни технологии. Една от най-важните задачи е възстановяване на всички мозъчни функции след неговото размразяване.
Съществуващите към настоящия момент принципи на замразяване сериозно увреждат мозъка – след размразяването му той е обезводнен, а неговата невронна структура напълно разрушена.
В резултат живият организъм се оказва лишен от памет, знания и навици. Криобиолозите от Масачузетския технологичен институт първи в света успяха да замразят и след да размразят мозък на бозайник по такъв начин, че да остане неувреден.
Опитът бил проведен върху заек. В кръвоносната система на главния мозък на животното бил въведен криопротектор – вещество, опазващо живите тъкани от увреждащото действие на замразяването, на основата на алдехид, а след това органът бил охладен до -130 градуса.
На следващия етап се извършило размразяването с едновременното отстраняване на криопротектора. От резултатите на изследването се установило, че абсолютно всички синапси в мозъка на заека останали неувредени.
Следващата серия експерименти ще се състои върху по-големи животни, каквито са свинете. В случай на успех учените ще бъдат готови да приложат технологията върху хора.
Въпреки това от настоящото съобщение не стана известно колко време е бил замразен този мозък, тоест не изследвани ефектите от въздействието на криопротектора върху мозъчната тъкан за дълги периоди от време.
Следователно сме доста далеч все още от времето, когато човешкото тяло ще е възможно да бъде замразявано за много дълго време и след това размразявано след много години и дори след няколко века.