При човек с нарцистично разстройство на личността има много общо с тези, които са просто уверени в себе си, но има и принципни разлики. Опитаме да разберем какви са те.
В известен смисъл нарцистични черти на характера има всеки един от нас. Проблемите възникват тогава, когато те взимат връх над останалите качества и особеностите на характера.
Увереността в собствените сили и уважението към себе си помага за справянето с трудностите и да не се търпи присъствието на духа. Притежавайки ги, трезво оценяваме своите възможности, но не вярваме на другите и им желаем късмет. И самооценката ни от това не страда.
Може ли обаче да се каже, че при нарцистично разстройство на личността самооценката е висока? И по какво се отличават едни от други нарцисизъм и приемливата и дори полезна увереност в себе си.
По нарцисизмът се различава от високата самооценка
Ето три основни параметъра, които следва да изучим, за да разберем границата.
1.Отношение към себе си
Нарцисизмът се заражда в ранното детство, когато детето или не получава безусловна любов и приемане от възрастните, или става идол в собственото семейство.
Пораствайки, и в двата случая се нуждае от „подхранване” – постоянно се опитва да попълни недостига на любов и обожание, не се чувства удовлетворен, без да бъде похвален от другите или поласкан.
Смята себе си за непълноценен, страда от тревога и пристъпи на гняв. Нарцисите са предразположени към депресии, усещат своята уязвимост.
Тези, които са просто уверени в себе си, самооценката се основава не на чужди похвали, а на реалистичен поглед върху знанията и уменията. Смята, че ако се постарае, то ще постигне всичко. Провалът се обяснява с недостиг на опит, старае се да разбере причините за грешките и да ги отстрани, да не ги разруши.
2.Отношения с другите
Нарцисът почти винаги се намира в съзависими отношения. Често използва слабите страни на другите, за да ги подчини и да ги накара да играят по неговите правила.
Например, ръководителят с нарцистично разстройство на личността ще изисква от подчинените си да спазват измислените от него правила, които постоянно променя.
Възхвалява себе си и изисква от останалите да правят това. Непредсказуем е, невъзможно е да разбере какво всъщност може да го успокои, че може да му се хареса.
Като съпруг нарцисът постоянно нарушава договореностите, например, може да изневери, като обвини за това половинката си.
Човек с висока самооценка се отнася към другите хора от следната позиция – аз съм добър и ти си добър, а не аз съм добър, а ти си лош.
При висока самооценка човек вярва, че всичко ще му се получи все някога, това означава, че за всеки има място под слънцето, ако се постарае добре за това.
От такива хора се получава прекрасни ръководители, които спомагат за развитието на своите подчинени, а не ги потискат и заплашват.
В семейния живот уверените в себе си хора не се нуждаят от постоянни признания, тяхната любов е постоянна, те винаги си държат на думата.
3.Особености в кариерното израстване
И нарцисът, и човекът с висока самооценка може да постигне успехи в кариерата. Истината е, че способите за издигане в кариерата са различни.
Ако първият принуждава и наказва, то вторият мотивира, вдъхновява и дава обратна връзка. На подчинените им е некомфортно с ръководител нарцис, а на самия нарцис не му е комфортно в отношенията със себе си.
Добре е, когато разбира това и се обръща за помощ. Но това се случва рядко. Нарцистичното разстройство на личността трудно може да се компенсира.
Служителят с адекватна самооценка, за разлика от нарциса, може да поддържа добри отношения с околните, с него лесно може да се работи. Не се опитва да се издига за сметка на другите и не потиска по-големите от него, заради това, че са възрастни.
Знае си цената, но не подценява постиженията на другите.
