Много често, когато поведението на тяхното дете не ги устройва, казват – ето нищо няма да излезе от тебе, за всичко са виновни гените, целият си на баща си или на майка си.
Но изследванията на учените показват, че макар и влиянието на наследствеността да е голямо, но да обвиняваш за всичко тази лоша наследственост е неправилно.
Според мнението на психоаналитиците, влиянието на гените върху формирането на характера на детето не трябва да се отрича, но много способности могат да бъдат развити или изгубени по време на възпитанието и развитието на детето.
У никого не възникват съмнения, че при красиви родители в повечето случаи се раждат красавица дъщеря и красавец син. Но, както се вижда от биографията на много гениални личности, с техните деца сякаш природата си отдъхва.
Според изследванията на учените се оказва, че заболявания като шизофрения, маниакален синдром, умствена изостаналост и слабоумие най-често се предават по наследство.
Същевременно не само родителите, но и предходните поколения могат да подарят предразположеност към определени заболявания.
По наследство също се предават и интелектуалните способности на детето.
На умствено надарените родители най-често им се раждат талантливи деца, но задатъците на интелекта в голяма степен се определят от майчините гени, а не от бащините.
Децата, унаследявайки от талантливите си родители гени, не могат сами по себе си да отгледат гении.
За тази цел е необходимо създаването условия, за да могат да реализират заложеният в тях потенциал. В семействата, в които родителят е признат гений и талант, надареното дете често остава в сянка.
На гениалните родители постоянно увлечени в работа не им остава време, в резултат те оглеждат деца, които когато пораснат не приличат на своите родители.
Според учените твърдението, че с децата на гениите природата си почива, е свързано с грешки във възпитанието.
А пък родителите на самите гении най-често не са имали нито диплома, нито много пари през живота си, затова пък упорито са се грижели за децата си.
Възможно е и да са били талантливи по рождение, но никой не е разбрал това. Поради това с упоритост са влагали силите си във възпитанието на собствените си деца, за да реализират чрез тях таланта си.
Както показват данните от изследванията на американските физиолози, развитието на личността на 2/3 зависи от естествените способности, а 1/3 – от обкръжението и възпитанието.
Както някога Питагор е казвал – не от всяко дърво можеш да изваеш Меркурий. От гените зависи 50% от нивото на интелекта и 28-49% от това колко уверено ще бъде детето в себе си, неговата тревожност и дружелюбие, съзнателност и интелектуална гъвкавост.
Различията в характерите на братята и сестрите, израснали в едно и също семейство, се обяснява с това, че те наследяват само половината от общите гени на родителите.
Днес вече е научно доказано, че гените оказват фатално влияние на това какъв ще израсне човек и да се смята, че новороденото дете е чиста дъска, на която родителите могат да напишат всичко, като го възпитават, е напълно погрешно.
Способностите, които децата получават по наследство от родителите си са само начален капитал, и ако не се развиват и увеличават грамотно, не трябва да се разчита на успех във възпитанието на хармонично развита личност.