ᐉ Защо порасналите деца остават да живеят родния дом

Днес наблюдаваме поголовна зависимост на порасналите деца от техните родители.

Първите изобщо не могат да станат самостоятелни, да намерят себе си и да се реализират в обществото.

Вторите вместо личен живот се опитват по свое усмотрение да устроят живота на децата.

В крайна сметка – и едните, и другите са нещастни.

За съзависимостта на отдавна порасналите деца и техните родители ще ви разкажем в настоящата статия.

У нас е прието да се присмиваме на 40-годишни самотници, живеещи при родителите си

Но от друга страна, защо младият баща да прави кариера и да се стреми към по-голяма заплата?

Има родители, които помагат и с прехраната и с дрeхите.

Най-лесно е да си остане на служба – на топло, светло и спокойно.

Защо младата майка да търси собствен подход към децата и да опитва нови методи на възпитание?

Много по-удобно е сутринта да предаде детето на лелките в детската градина, а вечер – в ръцете на баба. А тя, ако може и внуците да възпитава.

Схемата на вечните неудачници

Досега говорихме за материалната страна на нещата.

И тук, както се казва, спасението на давещите се е в ръцете на самите давещите се.

Но има и психологически последствия.

И те затръшват всички врати под носа на младото поколение.

На 25 години човек вече губи способността си да мечтае, достига и се удря челно в стена по пътя към звездите.

Ако детето психологически не се е отделило от родителите, то избира една от схемите:

1. „Аз никога няма да стана такъв/ такава като теб“

Тук всичко се базира само да е на въпреки, решенията се вземат напук, целите се постигат, за да докаже тя, че е по-добра от своята майка.

2. „Мама нищо не е постигнала, и аз няма да мога. Обречена съм да бъда същата неудачница“

Естествено повечето хора не го казват на глас, подобни убеждения най-често се осъзнават.

Просто изходното послание е майка ми цял живот е била чистачка и не ми осигури добро образование.

Едва ли ще постигна повече. Съдбата е такава.

Как се разпознава тази съзависимост от родителите?

Невинаги когато порасналите деца живеят заедно с родителите си, стават несамостоятелни.

Както и отделното жилище невинаги разкъсва пъпната връв с майката.

Съзависимите отношения замразяват развитието на порасналите деца и лишават вече остарелите родители от възможността да изживеят старостта си на спокойствие.

За дъщерята майката се превръща в оправдание за всички провали в живота, а за майката дъщерята е сериозен повод да не излиза от обичайната си зона на комфорт.

Тя гордо носи кръста на най-добрата майка на годината.