В началото на 21-ви век се формира представата за микрофлората на организма на човека като още един орган, покриващ във вид на качулка чревната стена, другите лигавици и кожата на човека.
Оставайки невидим, този „орган“ тежи около 2 килограма и наброява около 10 на 14 степен /100 трилиона/ клетки на микроорганизми. Така бактериите са в човешкото тяло са 10 пъти повече от собствените клетки на организма – домакин, тоест на човешкия.
До разбирането за единството на общността на микроорганизмите, обитаващи нашето тяло, учените стигнаха след изучаването на екологичните и биотехнологичните микробни общности.
Оказало се, че микробите, на първо място, предпочитат да живеят, прикрепени към твърди повърхности, а не свободно плаващи като например във водната среда на реките и океана, във въздуха.
На второ място, те са организирани в т.нар. биофилми, формирани въз основа на видовия състав и на функционалното разпределение на членовете на общността като мравките в мравуняка или пчелите в кошера.
Биотехнолозите се стремят специално да подберат оптималната общност от микроорганизми за изпълнение на определени функции.
Това е особено важно при производството на хранителни продукти, лекарства и хранителни добавки, утилизация на различни видове отпадъци, неутрализации на замърсени води и почви с нефтени продукти.
Такива общности наричат консорциуми от микроорганизми. Практиката показва многократно увеличаване на ефективността на работата на микроорганизмите при такава организация.
Консорциум, това е понятие от биотехнологиите и предполага общност от микроорганизми, специално създадено за осъществяване на определени цели. В него са установени определени количествени и функционални отношения.
Те трябва да бъдат строго постоянни, в противен случай целта няма да бъде постигната. Това означава срив в производството да кажем на бирата.
При човек също не трябва това да се допуска, неговият биореактор – червата, е необходимо да работят през целия му живот.
Поради това природата, образно казано, се е постарала така да организира микробната общност, че тя да се запази в продължение на целия негов живот при максимално колебание в концентрацията на отделните микроби.
Независимо от използването на антибиотици. Правилното тяхно прилагане наред с възстановителните мерки води до съхраняването на микрофлората в предишните рамки.
Според молекулярно-генетичните изследвания съставът на микрофлората е генетично свързан със самата микробна общност и е специфичен на ниво щамове за индивид. Това е много стабилна система.
Там не трябва да се въвежда щам с чужд за съответния индивид произход. Не е трудно да се много по-високата антибиотична устойчивост на микроорганизмите in-vivo в сравнение с опитите в петриева паничка.
Достатъчно е капка от антибиотиците в паничката, за да се възпрепятства растежът на микроорганизмите в радиус от 42 мм – висока чувствителност. Същевременно червата остават колонизирани при продължително прилагане на антибиотици с широк спектър на действие.
Възхитителна е способността на червата да запазват стабилността на микрофлората си в условия на разнородни химически и корпускулярни потоци, пронизващи на дължина и на ширина храносмилателната система.
В съответствие с физиологичните канони през чревната стена и покрай нея денонощно преминават 10 литра течности, сред които са слюнка, стомашен сок с хранителен химус, жлъчни и чернодробни секрети и прочие.
В обратна на абсорбцията посока се движи слузта, която микробите на чревната стена трябва да успяват да разградят на мономерните ѝ компоненти със скоростта, която тя се образува от клетките на чревната лигавицата.
