Отблъскват ни, не ни ценят, говорят зад гърба ни. Високата чувствителност към отхвърляне е следствие от негативни преживявания в миналото.

В зряла възраст тази черта пречи на създаването на връзки и причинява страдания.

Как да запазваме самообладание, когато постоянно ни отказват

Отхвърлянето винаги е неприятен опит. На никой не му харесва, когато не го приемат или го отблъскват. Но има хора, които са доста чувствителни към такива ситуации.

Психологът Пег Стрип си спомня за токсичните отношения със своята майка, на която с пренебрежение казва, че е твърде чувствителна всеки път, когато момиченцето възразявало срещу нещо унизително и неприятно.

По-късно Стрип осъзнава, че е бил начинът на нейната майка да обвини жертвата и да оправдае собственото си оскърбително поведение. Но сред нас има наистина хора, които са особено чувствителни към отхвърляне.

Напразен страх от отхвърляне

Става въпрос за хора с тревожен тип привързаност, които постоянно са на щрек и разпознаят признаците на отхвърляне във всичко. Такива хора не само лесно започват да се тревожат от най-невинния намек за отказ, но могат да го видят и там, където такъв няма.

Представете си, че сте в офиса и отивате да си направите чаша кафе. Когато отивате, започвате да си мислите, че колегите, които са в другото помещение, веднага са започнали да ви коментират. Може би ви е познато?

Или например, навън виждате приятел, махате му с ръка, но той минава покрай вас, сякаш без да ви забележи. За какво си мислите – че човекът е твърде вглъбен в своите мисли или че нарочно се опитва да ви обиди.

Чувствате ли се отхвърлени, ако познатите ви си правят планове, а не ви се обаждат, макар и да не се интересувате от това, което ще правят? Безпокои ви, че приятелите ви са поканили някой на вечеря преди вас?

Такива хора с готовност се смятат за отхвърлени по една или друга причина, без да има повод.

В тревожно очакване на отхвърлянето

Нашата биологична система за безопасност ни е осигурила умение да четем лицата и да разпознаваме емоциите на околните. Това помага да отличим приятел от враг и в необходимия момент да се отключи защитната реакция „бий се или бягай”.

Преди няколко години, използвайки ЯМР, изследователи установяват, че хората с висока чувствителност към отхвърляне проявяват по-нервна реакция на изражението на неодобрение на лицата на околните.

Това означава, че при тях тревожното очакване е на физическо ниво.

Отношенията с околните като бягане с препятствия

Тревожната бдителност затруднява социалните взаимодействия, като ги прави доста сложни.

Когато чуят твърдото НЕ на висок тон на своята молба за помощ, такива хора преживяват истинска буря от чувства.

Възниква емоционална турбулентност, особено в най-близките отношения. По ирония на съдбата, подобни тревожни реакции на възприеманото отхвърляне могат да накарат партньора да поиска раздяла.

Да признаеш своята чувствителност и да живееш с нея

Тези, които знаят за тази своя особеност, по възможност трябва да се обърнат към добър психотерапевт. Освен това могат да се дадат няколко препоръки за тези, които не желаят чувствителността към отхвърляне и подозрителността да превръщат живота им в драма.

Опитайте да откриете причина за чувствителността

Ако сте с тревожен тип привързаност и разбирате как опитът от общуването в семейството ви е повлиял в миналото, по-лесно ще разберете какви провокатори на тази подозрителност към отхвърляне се задействат в настоящето.

Да поработим над откриването на провокаторите

Изключително важно е да изясним какви ситуации могат да повишат чувствителността ни към отхвърляне. Кога това става по-често – при общуване с повече хора или насаме с някого? Познаването на типичните реакции може да помогне за предотвратяването на емоционален взрив.

Да се спрем, да се ослушаме и да погледнем

Методиката се състои в следното:

  • Спираме се – веднага щом почувстваме как емоциите нарастват, е необходимо да оставим ума да си почине. По възможност физически да излезем от ситуацията превърнала се в провокатор;
  • Да погледнем – да опитаме да оценим ситуацията отстрани и да запитаме себе си, разумно ли е или реагираме или прекалено бурно;
  • Слушане – важно е да чуем собствените си мисли и думи, казани на другите, за да се уверим, че ги разбираме правилно и реагираме адекватно.

Чувствителността към отхвърляне може да стане причина за прекратяване на всички отношения с околните, но може да се справим с нея, стигат да положим усилия. И ако в резултат на тях успеем да постигнем мир със себе си, това ще постави началото на хармоничните ни отношения с останалите.