Съвременната медицина много напредна – за лечението на различни заболявания и застрашаващи живота състояния се извършва присаждане на органи, клетки и тъкани, което позволява постигането на наистина впечатляващи резултати.
Човешкият имунитет упорито се противопоставя на достиженията на медицинския прогрес, което води до развитие на реакции на отхвърляне на трансплантанта в някои случаи.
Хората, които е трябвало да се сблъскат с това заболяване, знаят, че прогнозите в този случай са неблагоприятни. Човешкото тяло с всички сили се опитва да изгони чуждият обект, което става причина за повторна операция.
Но в отделни случаи лекарите все пак успяват да се справят с тази напаст.
Трансплантация и човешко тяло – защо е необходима тази процедура
Трансплантацията е процес на присаждане на органи, клетъчни елементи или тъкани, които се регулират на законодателно ниво. Възможно е присаждане на собствен биологичен материал, от друг човек-донор, от животно.
Трансплантацията на органи се извършва при всякаква възраст и пол при наличие на потвърдени показания. Ежегодно по цял свят се извършват около 100-200 хиляди подобни операции.
Лидер по трансплантациите са САЩ, докато у нас тези интервенции не се извършват толкова често. Основни цели на подобна процедура са:
- Заместване на дефекта при загуба или нарушение на функциите на органа или тъканите – пресаждане на черния дроб, бъбреците;
- Козметичен ефект – присаждане на коса;
- Ускоряване на процеса на регенерация – трансплантация на костния мозък.
Съвременната трансплантология позволява да се увеличи продължителността на живота на болния, да се направи по-качествена и комфортна.
Ако присаждането се извършва в пределите на един организъм /кожата от ръцете да се измести на бедрото/, реакциите на отхвърляне не се формират.
Тялото възприема тази процедура като нещо необходимо. Във всички други случаи е възможно възникване на подобен конфликт, което води до сериозни последствия.
Реакция на отхвърляне на трансплантация – защо се противи имунитетът
Отхвърлянето на импланта – това е имунологична реакция на организма, която генерира имунитетът в отговор на процес на чужди елементи. За това състояние е характерно възникване както на общи, така и на местни проявления.
Реакцията може да възникне както след няколко минути след включване на трансплантанта към системното кръвообращение, така и след няколко седмици и дори месеци след извършване на операция.
За изключване на подобно заболяване всички донори и реципиенти са подбират въз основа на данните за съвпадане на антигените от главния комплекс на хистосъвместимост. А това осигурява функционирането на основните клетки на организма.
В основата на развитието на реакциите на отхвърляне е развитието на хиперчувствителността към антигените, които съдържа пресадения орган или тъкан.
При контакт между трансплантанта и кръвта на болния се образуват имунни комплекси, които се отлагат по вътрешната повърхност на съдовата стена.
Впоследствие се активира системата на комплемента, увреждащото микроциркулаторно русло – образуват се малки тромби и се нарушава притока на кръв към органите и тъканите.
На фона на това се развива процес на исхемия и гибел на клетките, който може да отнеме от няколко часа до няколко месеца.
През това време симптомите прогресират, а състоянието на болния се влошава.
Отхвърляне на имплант – симптоми
Всички признаци на реакция на отхвърляне се делят на системни /зависят от това колко е активен имунитетът на болния/ и местни /свързани непосредствено с трансплантирания орган/.
Общите симптоми се състоят в повишаване на телесната температура, преходно втрисане и треска, а също и явления от общата интоксикация – гадене, слабост, колебания в артериалното налягане, повръщане.
Лечение и адаптация на организма
Основната цел на терапията е да се понижи активността на имунния отговор.
За тази цел се използват лекарствени препарати, доза и схема на прием, които се определят индивидуално за всеки.
Също болният редовно трябва да си прави изследвания, за да се следи състоянието на пресадения орган – адаптацията може да отнеме много време. За лечение на реакция на отхвърляне използват:
- Кортикостероиди, които допринасят за намаляване на проявлението на имунния отговор.
- Аналози на азотните основи – понижава се скоростта на образуване на имунните комплекси, увреждащи съдовата стена.
Особеност на тази терапия е постоянния прием на препарати, потискащи функцията на имунната система.
