Ако поставим чаша с вода на маса, то вероятно ще видим концентрични кръгове на водната повърхност. Това са своеобразни вълни, подобни на морските, създавани от леките движения на масата.

Предизвикват се от вибрации, които се разпространяват чрез пода, самата масата, на която е сложена чашата, прозореца и други твърди повърхности.

Ние използваме информацията, която се предава с вибрациите, за усетим наближаващ влак или познатите стъпки на наш близък.

Светът буквално е "изтъкан" от вибрации и тялото ни реагира на тях

Но какво се случва в мозъка? С двуфотонен микроскоп учени от Женевския университет визуализирали активността на стотици неврони в соматосензорната кора на мишки, докато вибрации с различни честоти се предавали към тяхната предна лапа.

Установило се, че невроните от соматосензорната кора силно реагират на едни честоти и по-слабо на други.

Оказва се, че тези неврони са настроени към определена комбинация от честоти и амплитуди. Затова мишките не могат да отличат по интензивност високочестотната вибрация с ниска амплитуда от нискочестотна вибрация с висока амплитуда.

Пискливият женски глас се равнява на плътния и нисък мъжки - защо е възможно

Интересно е, че аналогичен ефект отдавна е установен в слуховата система на човека.

Високият женски глас с честота от 1000 херца ще бъде за нашето ухо по-силен, отколкото ниския мъжки с честота от 200 херца, дори и колебанията в амплитудите да са еднакви и в двата случая.

На втория етап изследователите се опитали да определят как соматосензорните стимули попадат в мозъка на мишките.

За тази цел те направили детайлен хистологичен анализ на телцата на Пачини – това са само нервни рецептори, които предават високочестотни колебания при бозайниците.

При приматите те са в дермата на връхчетата на пръстите. При мишките е обратното – вибрационните реакции в мозъка водят своето начало в телцата на Пачини, разположени в костите на предмишниците. А в кожата на лапите те напълно отсъствали.

Изследователите предполагат, че са се натъкнали на древен предслухов механизъм за възприемане на слуха.

Не е изключено конкретното разпределение на чувствителните към вибрации рецептори по костите на предната лапа да действат като сеизмограф за улавяне на трептенията на земните недра.

Това е отчасти загубил значението си, но същевременно високочувствителен метод, който може да обясни как хората възприемат неуловими подсказки, свързани с предстоящи природни бедствия. Или защо строителните работи или движението на влакове причинява дискомфорт, дори когато не ги чуваме.