При хроничен гастрит през пролетта трябва да сме нащрек, тъй като по това време заболявнето се обостря по-често, а обостряния протичат по-тежко.
От 100 обостряния на гастрит по 30 се падат през пролетта и през есента и по 20 през лятото и зимата. Затова и сезонността има значение, макар и то да не е решаващо.
По-важен е не самият факт на рецидива, а тежестта на неговото протичане. Известно е, че най-леко гастритът протича през лятото, а по-тежко през пролетта, когато организмът отслабва и бактериите, предизвикващи възпаление на лигавицата на стомаха, е най-трудно да се внедрят.
Същевременно 70% от случаите на обостряне протичат в тежка и средна по тежест форма.
Киселинността не е особено важна
Много са убедени, че причината за гастрит е излишъкът от солна киселина, това съвсем не е така. Причина е възпаление на лигавицата.
Солната киселина е естествена за стомаха, и излишък от нея няма. Ако лигавицата е в добро състояние, киселината не ѝ вреди. А ако в лигавицата се появят дефекти, тогава е съвсем друго. В този случай киселинността трябва да се сваля с препарати, за да могат ерозиите и язвите нормално да заздравеят.
Не трябва да бъркаме повишената киселинност с ГЕРБ. Когато се появят киселини, повечето смятат, че причина е повишеното образуване на солна киселина. Всъщност паренето в гърдите се дължи на факта, че солната киселина от стомаха попада в хранопровода, което при норма не би трябвало да се случва.
Връщането ѝ обратно към хранопровода при здрави хора се възпрепятства от долния сфинктер на хранопровода. Но ако този затварящ елемент се счупи, киселината попада в хранопровода и обгаря неговите стени.
Възможни са и гастрит с понижена киселинност. Първоначално се развива повърхностен гастрит, който може да протича с години и с десетилетия. С вероятност от около 2% е да стане атрофичен, тоест протичащ при понижена киселинност.
Атрофията на лигавицата на стомаха при 1-2% от страдащите от гастрит в крайна сметка води до рак на стомаха. Затова не трябва да се пренебрегва гастрита.
Виновна е инфекцията
Основна причина за гастрит се смята бактерията Helicobacter pylori, която се открива в стомаха при 90% от болните. Но самият факт на откриването ѝ в организма все още не означава, че човек задължително страда от язва или от гастрит.
С тази бактерия е заразено 60% от населението на планетата. Но не всеки боледува. Освен тази бактерия са необходими други външни или вътрешни причини.
Външните фактори са повече от 30, основните са тютюнопушене, стрес, прекаляване с алкохола, прием на лекарства, на първо място, това са нестероидни противовъзпалителни, сред които ацетилсалицилова киселина, ибупрофен, диклофенак.
Установени са над 40 вътрешни причини за гастрит. Сред тях са – връщане на жлъчка от дванадесетопръстника в стомаха, автоимунни, ендокринни, сърдечно-съдови заболявания, наследствена предразположеност.
Все пак за развитието на заболяване всички тези фактори следва да се наслагват. Затова и първо трябва да се избавим от Helicobacter pylori, за тази цел се изписват и антибиотици.
Дали е гастрит това
Много от нас са убедени, че диагнозата „гастрит” може да се постави на всеки, без значение дали са налице оплаквания за дискомфорт в горната част на корема. Не всичко обаче е толкова просто.
Всъщност възпалението на лигавицата в 90-95% от случаите протича безсимптомно, и само при малък брой хора се развива симптоматика, свързана със съответстващи функционални нарушения.
Неслучайно диагнозата хроничен гастрит през последните години се поставя все по-рядко, а в западноевропейските държави такава не се дава изобщо.
Причината е, че тази диагноза е по-скоро морфологична. За да бъде поставена, лекарят тряба да изпрати направи гастроскопия на пациента, да извърши биопсия, да получи минимум 5 пъти проби от тъканите на лигавицата на стомаха и ги изпрати на хистологично изследване.
На практика тази манипулация обикновено няма смисъл, макар и някои автори да съобщават, че в развитите държави хроничен гастрит по резултатите от биопсията може да бъде открит при 40-80% от хората.
Дори и това да е преувеличено, като цяло отразява ситуацията, че по света стотици милиони страдат от хроничен гастрит, и повече от тях не знаят за това.
Днес вместо обичайния и близък до нас термин „гастрит” в практиката навлиза диагнозата „функционална диспепсия”. Сред болестите на стомаха на него се падат около 85%.
Тази диагноза се поставя, ако пациентът се оплаква от болка или от тежест в горната част на корема, метален вкус в устата.
До победния край
Доколкото 90% от случаите на гастрит се свързват с хеликобактерната инфекция, принципът на лечение е същият както и за всяко друго инфекциозно заболяване, унищожение на патогена с антибиотици.
Едновременно се провежда патогенетично лечение. На заболелия се назначават антисекреторни препарати от групата на инхибиторите на протонната помпа, които потискат образуването на солна киселина – например, омепразол, и гастропротектори от групата на ребамипид – повишават нивата на защитните простагландини и удвояват слоя слуз в стомаха.
Тази терапия създава добри условия за заздравяване на увредената лигавица.
За симптоматично лечение се назначават прокинетици – дюспаталин, необутин, те нормализират моториката на стомашно-чревния тракт и облекчават болката.
Съвременните препарати позволяват да се излекува гастрита, дори без коригиране на хранителния режим.
Повечето лекари все пак назначават на своите пациенти диета, тъй като някои храни могат да влошат резултатите от терапията и да забавят оздравяването. Причината е, че те стимулират освобождаването на солна киселина.
Колкото по-ниска е киселинността на стомаха, толкова по-бързо преминава възпалението, заздравяват рани и ерозии. Затова е добре да ограничим поне тези храни, които по-силно едни от други предизвикват освобождаване на солна киселина – червени люти чушки, лук, чесън, майонеза, кафе, шоколад, цитрусови.
Протичането на гастрита може да се усложни от тютюнопушенето, затова и трябва да се спрат цигарите, а също и от стрес и тревога. За намаляване на нивата на емоционалните преживявания лекарите могат да назначат антидепресанти и транквиланти.
