Според медицинската статистика, приблизително 10-20% от населението на планетата поне веднъж в живота се е сблъсквало с оток на Квинке, или ангионевротичен оток.
В по голямата част от случаите е симптом на алергия и се съчетава с кожни обриви – уртикария.
Но понякога отокът на Квинке е проявление на наследствено заболяване, което изисква специфично лечение.
Какви са принципните разлики?
Оток на Квинке като симптом на алергия
Това е остро състояние, което се проявява с безболезнен оток на кожата и на лигавиците.
Най-често се развива в областта на лицето и на шията, но може да възникне във всяка друга част на тялото, включително и в червата.
Обикновено преминава за 2-3 дни.
Най-опасното усложнение на ангионевротичния оток е обструкция на дихателните пътища, с други думи, невъзможност за вдишване и издишване поради оток на лигавиците и на езика.
В 50% от случаите отокът на Квинке е симптом на алергия и се съпровожда с остра уртикария – силно сърбящи червени петна по кожата.
Реакция се появява бързо след контакт с алерген.
Най-чести причини са употреба на храни, прием на някои лекарства, ухапвания от насекоми, вдишване на прашец.
Много от добре известните симптоми на уртикария и оток на Квинке, възникват в резултат на освобождаване на хистамини, левкотриени и простагландини.
Тези вещества предизвикват разширение на кръвоносните съдове, което визуално се проявява с оток.
Наследствен ангионевротичен оток
Наследствен ангионевротичен оток е рядко генетично заболяване.
Всъщност, отнася се към първичния или вроден имунен дефицит, който засяга едно от звената на имунитета – системата на комплемента.
Според статистическите данни честотата на заболяването е 1 случай на 100-150000 души.
При това шансовете за раждане на болното дете е равен на 50%, ако един от родителите страда от наследствен ангионевротичен оток.
Еднакво често боледуват както мъжете, така и жените.
Смята се, че хода на наследствния ангионевротичен оток е непредсказуемо.
Но все пак има и някои закономерности.
Обикновено заболяването дебютира при деца от 7 до 15 години и продължава през целия живот с известно отслабване интензитета на симптомите в старостта.
Без съответното лечение обостряне в средна възраст възниква средно на 2 седмици.
Установен е определен списък с фактори, провокиращи влошаване на състоянието:
• Психологически фактор е емоционалният стрес;
• Травма – дори минимално увреждане на тъканите, например, на лигавиците на устната кухина;
• Инфекции на горните дихателни пътища;
Наследственият ангионевротичен оток се различава от алергичния по механизъм на развитие на симптомите, което определя и неефективността на традиционната схема на лечение.
Свързан е с активация на системата на комплемента и повишаване нивата на брадикинин, а също и с недостиг на С1-инхибитор.
Различаването на симптомите на алергия от проявлението на наследствен ангионевротичен оток не е лесна задача.
Понякога от момента на началото на заболяването до поставянето на горната диагноза обикновено минават 20 години.
Болните, страдащи от наследствен ангионевротичен оток, се сблъскват със сериозен проблем.
Въпреки известният списък с фактори, провокиращи обострянето, е почти невъзможно да се предскаже кога ще възникне следващият пристъп, нито тежест, нито място на засягане.
Разлики при лечението
В лечението на наследствения ангионевротичен оток се разграничават 3 фази, които преследват различни цели:
• Овладяване на обострянето;
• Краткосрочна и дългосрочна профилактика;
На първо място терапевтичната цел е овладяване на обострянето.
