Пангасиус е добре позната на повечето българи риба. Това се дължи на факта, че нейното замразено филе може да се закупи от почти всеки хранителен магазин на сравнително достъпна цена.
Към настоящия момент пангасиусът се счита за един от най-популярните видове сладководни риби, които се добиват в промишлени мащаби.
Тази риба не се отличава с големи размери, средното ѝ тегло е около 1-1.5 кг. Най-голямата регистрирана риба пангасиус е била с дължина 130 см и е тежала 44 кг.
Рибата пангасиус /Pangasius hypophthalmus/ принадлежи към семейство Pangasiidae, което се съотнася към разред Сомоподобни. На науката са известни два основни вида от тази риба:
• Сиамски пангасиус;
• Пангасиус бокорт;
Пангасиусът независимо от видовата си принадлежност се отнася към всеядните риби. То означава, че храната на пангасиуса е предимно от растителен произход като включва малки видове риби и миди.
Интересен е фактът, че наричат тази риба канален сом, тъй като обитава обикновено речните протоци и естествените канали в реките. В естествена среда пангасиусът се среща в реките на страните от Югоизточна Азия. Най-голяма популация е установена в реките Меконг и Чаупхрай.
Към настоящия момент пангасиусът е разпространен в повечето водоеми във Виетнам, в които успешно е бил развъден. Виетнам се превърна в световен лидер по отглеждане в изкуствени водоеми и рибарници на тази риба.
Оборотът на виетнамските рибовъдни стопанства е около 1 милиона тона от тази риба годишно. Пангасиусът е разпространен и на териториите на съседните на Виетнам държави като Тайланд, Камбоджа и Лаос.
Вкусът на месото на пангасиуса веднага допадна на европейските и на родните потребители.
Хранителна стойност на филе от пангасиус (100 грама)
• Белтъчини – 15 грама;
• Мазнини – 3 грама;
• Въглехидрати – 0 грам;
• Калоричност – 89 килокалории;
Полезни свойства
Филето на пангасиуса се отличава с деликатния си вкус и лесния си начин за приготвяне. Рибното филе може да се различава по цвят и се намира в цветовата гама от бледо бяло до червено.
Всичко зависи от това с какво е хранен пангасиусът в рибната ферма. Съществуват огромно количество рецепти, включващи филе от тази риба. Пангасиусът се пече, пържи, използва се за приготвянето на рибни супи, добавя се към рибни салати и се желира.
Ниската калоричност на пангасиуса /средно около 89 килокалории за 100 грама/ позволява той да бъде отнесен към диетичните храни.
Тази ниска енергийна стойност на тази риба дава възможност, тя да се консумира по-често, отчитайки и ползите, които филето от нея може да донесе на човешкия организъм.
Това при условие, че пангасиусът е отгледан в екологични чисти условия. В химическия състав на пангасиуса присъстват в по-големи количества следните витамини – А, Е и С, а също и такива минерални природни съединения като калий, натрий, магнезий и желязо.
В сравнение с останалите сладководни риби пангасиусът се отличава с високо съдържание на омега-3 мастни киселини и протеини.
Смята се, че филето на пангасиуса е изключително полезно за хора, страдащи от сърдечно-съдови заболявания, а също и на стомашно-чревния тракт.
Противопоказания
В последно време много се говори затова, че пангасиусът е вреден за консумация. Всъщност, когато тази риба е отглеждана по изкуствен начин в рибни ферми във Виетнам може наистина да представлява опасност за човешкото здраве.
