Опровергана е тезата, че всички умствени способности се влошават с възрастта.
В напреднала възраст хората по-добре съсредоточават вниманието си и игнорират външните стимули, установи международен екип от учени. Досега се смяташе, че способността ни да се концентрираме с годините също се влошава, както и останалите когнитивни функции, но очевидно всичко много зависи от знанията и от опита и може да се тренира.
Как мозъкът може да се възроди на старини
Изследователите се надяват, че новите данни ще бъдат полезни в борбата с последствията от стареенето на мозъка.
С възрастта много когнитивни способности се влошават – паметта започва да ни изневерява, става изключително трудно усвояването на нови неща. Не всички функции обаче са в упадък, някои, точно обратното, с напредването на възрастта се подобряват, установяват учени от Университета Джордж Таун, САЩ, и Лисабонския университет, Португалия.
Участници в изследването са 702-ма души на възраст 58-98 години. Изследователите се съсредоточават върху тази възрастова група, защото именно при нейните представители когнитивната дейност претърпява най-значителни изменения.
Учените анализирали мрежите на мозъка, които са въвлечени в реакцията на сигнали, ориентирани към вниманието и контрола над изпълнителските функции.
Как връзката между невроните се подобрява на старини и функционира по-добре
Всяка от тези области е свързана с различни части на мозъка, гени, регулира се от различни невромедиатори, и както допускат изследователи, в процеса на стареене могат да се изменят по различен начин.
Ориентацията на вниманието, възбуждането в отговор на сигнал и контрол върху изпълнителските функции влияят на способността на човека да филтрира информация, непрекъснато постъпваща от външния свят, като си избира някаква част за по-нататъшна доработка. Същевременно игнорира или потиска друга достъпна информация.
Тези процеси се регулират със сложен набор от взаимодействащи си невронни системи, които се развиват още в бебешка възраст.
Възбуждането в отговор на сигнал се характеризира с бдителност, готовност да се реагира на нова информация. Ориентацията на вниманието позволява да се осъществи концентрация върху определен дразнител.
Изпълнителската мрежа потиска разсейващата или противоречивата информация, позволявайки съсредоточаването върху най-важното.
Постоянно използваме тези три процеса, отбелязва един от съавторите на научния труд. Например, когато управляваме автомобил, възбуждането в отговор на сигнал, това е повишена готовност за приближаване към кръстовище.
Ориентирането се случва, когато пренасочваме своето внимание към внезапно появил се движещ обект, например, пешеходец. А изпълнителската функция ни позволява да не се разсейваме от пътя, например, от прелитащи птици или рекламни билбордове, за да можем да се съсредоточим върху шофирането.
Изследователите провеждат редица тестове, насочени към оценката на всички 3 способности на участници на различна възраст. Изяснява се, че възбуждането в отговор на сигнал с годините наистина постепенно се влошава.
Способността за ориентация на вниманието и контрол над изпълнителските функции само и единствено се подобрява.
От какво зависи предпазването на мозъка от последствията на стареенето
Ориентирането и контролът на изпълнителските функции до голяма степен зависят и от навиците, и съответно могат да се подобряват през целия живот, поясняват авторите на научния труд. И не е изключено ползата от тяхното развитие да е достатъчно голяма, за да може в значителна степен да компенсира останалите функции.
Способността към възбуждане в отговор на сигнал очевидно не може да се подобри с възрастта.
Тези резултати се определят като удивителни и имат важни последствия за отношението ни към стареенето. Смятало се е дълго време, че с възрастта вниманието към изпълнителските функции се понижава, и само някои, не особено мащабни изследвания са поставяли това под съмнение.
Резултатите от научния труд показват, че тези способности всъщност се подобряват в процеса на стареене, вероятно, защото просто практикуваме тези навици през целия си живот.
Благодарение на сравнително големият брой участници и защото са изключени множество алтернативни обяснения, получените резултати трябва да са надеждни и могат да се прилагат доста широко.
Получените резултати не само променят представите ни как стареенето влияе на разума, но и може да повлияе на клиничната практика по отношение на пациентите с когнитивни разстройства, сред които болест на Алцхаймер.
Тези данни са особено важни във връзка с бързото застаряване на населението на по цял свят. Предстоящите изследвания може би целенасочено ще допринесат за подобряване на тези навици и защита на мозъка от стареене и заболявания.
