Какво е полиомиелит?
Полиомиелит – по-известен като детски паралич, представлява инфекциозно заболяване, причинено от три щама на полиомиелитния вирус, който е от рода на Ентеровирусите. Първият щам на вируса е причина за 85 % от случаите на развитие на паралитичната форма на детския паралич. Заболяването протича в две основни форми – апаралитична и паралитична, при която се развива възпаление на централната нервна система и може да доведе до пълна парализа.
Поради въвеждането на задължителна имунизация от 1959 г. в България с ваксина, съдържаща полуживият вирус на полиомиелита, случаите на детски паралич са спорадични. Последният случай на заболяването в България е от 2001 г.
Какви са симптомите?
Повечето от хората, които са били заразени с вируса на детския паралич има леки симптоми, които трудно се забелязват или изобщо нямат симптоми и не знаят, че са били заразени. Според проявените симптоми се прави разграничението между двете основни форми на полиомиелита. Те се наричат още „малък“ (апаралитична) паралич и „голям“ (непаралитична) паралич.
При „малкия“ паралич, когато Ентеровирусите не се разпространяват в нервната система, се развиват симптоми подобни на грип например:
- Висока температура и болки в гърлото;
- Главоболие и общо неразположение;
- Схващания на гърба и на врата, мускулна скованост.
Симптомите обикновено отшумяват в рамките на 10-14 дни, като с изчезването им настъпва пълно излекуване.
При „големия“ паралич , който се развива в по-редки случаи, първоначалните симптоми са подобни на тези при непаралитичната форма. След около седмица обаче започват да се появяват характерни симптоми на парализа:
- Силни мускулни болки и спазми;
- Загуба на рефлекси;
- Настъпва съвсем лека парализа, която се характеризира със затруднено движение на крайниците.
- Парализата може да се появи внезапно и да е по-изявена от едната страна на тялото.
- Дишането може да бъде затруднено.
Лечение на полиомиелит
След заразяването с вируса лечението е по-скоро поддържащо. Особено важно е ранното поставяне на диагнозата и придържане към назначената поддържаща терапия, която включва почивка в легнало положение, овладяване на болката.
Правилното хранене също е много важно. Ключово значение при лечението на голямата парализа има физитерапията, за да се предотврати възниване на деформации с течение на времето и да се избегне загуба на мускулна функция.
При по-тежки случаи е възможно да се наложи прилагането на интензивна терапия като поставянето на дихателен апарат и специално хранене, ако засегнатият от паралич не може да преглъща или преглъща трудно храната. В други случаи може да се наложи поставянето на гипсови шини, за да предотврати болката, мускулните спазми, както и деформация на крайниците.
Описани са различни хирургични техники, които се прилагат за лечение на детски паралич. Повечето хора, които се подлагат на такава операция не са успели да подобрят състоянието си със стандартното лечение или желаят да ликвидират последиците от излекуван паралич, наречен постполиомиелитен синдром. Хирургичните техники, които се прилагат са:
- Мускулна трансплантация;
- Удължаване на крайниците;
- Корекция на крайниците;
- Стабилизиране, трансплантация или подмяна на една или няколко стави.
Как да се предпазим от полиомиелит?
Най-подходящият начин е редовната ваксинация, като в България е имунизацията срещу детски паралич е включена в задължителния имунизационен календар. Като имунизацията се осъществява с 5 валентна ваксина Пентаксим, в която полиомиелитния е инактивиран. Ваксината се прилага мускулно за първи път на двумесечна възраст.
Втората ваксинация отново с пентаксим се прави тримесечна възраст отново мускулно. Третото инжектиране на ваксината е на четиримесечна възраст и е отново мускулна. На 6-месечна възраст се прави първата реимунизация като може да се инжектира освен мускулно и подкожно. Следващата реимунизация е на 6-годишна възраст.
