Присъствието в състава на чревната микрофлора на условно патогенни бактерии от рода Clostridia защитава от хранителни алергии – този факт установиха учени от Чикагския университет при проведен експеримент върху мишки.
Активирайки реакцията на имунния отговор, препятстващ постъпването на алергена в кръвния поток, клостридиите минимизират тяхното въздействие и предотвратяват развитието на сенсибилизация – ключов етап при възникването на хранителни алергии.
Направеното откритие, чиито резултати бяха публикувани в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences, осигурява възможност за провеждането на превантивна пробиотична терапия при остри алергични реакции към хранителни продукти.
Причините за възникването на хранителни алергии – в някои случаи водещият до фатален изход неадекватен имунен отговор на организма към някои видове храни – са неизвестни.
Същевременно резултатите от предходните изследвания показват, че съществено влияние на значителния ръст на разпространението на хранителните алергии в развитите държави, особено сред децата /така например по данни на Център за контрол и превенция на заболяванията този показател е нараснал от 1997 до 2007 г. с 18% /, оказват нарушаващите нормалния състав на микрофлората на червата хигиенни и диетични навици, а също и широкото приложение на антибактериални препарати.
„Такива фактори като околната среда, както и неоправданото назначаване на антибиотици, мазната храна, разпространеността на цезаровото сечение, недостатъчният контакт с обикновените патогени, изкуственото захранване на бебето – всички тези фактори влияят на състава на бактериалната общност“ – отбелязва един от съавторите на проучването Катрин Нейглър – "Получаваните от нас резултати ни задължават да предполагаме, че последствията от подобно развитие на обстоятелствата е увеличаването на случаите на хранителни алергии."
Нейглър и нейните колеги, с цел изучаването на влиянието на чревните бактерии върху интензитетът на реакцията на имунната система към храната, подложили отгледани в стерилни условия мишки, в телата на които не били колонизирани от никакви микроорганизми и гризачи, подложени веднага след раждането на антибиотична терапия, на въздействието на фъстъчния алерген.
В организмите на животните от 2-те групи учените наблюдавали силна ответна имунна реакция, при която се образували значително по-голям брой антитела към алергени в сравнение с мишките с нормална чревна микрофлора.
Експериментите показали, че нивото на сенсибилизация /повишената реактивна чувствителност на организма към чужди тела/ се понижава при внасянето в чревната микрофлора на животните условно-патогенните бактерии от род Clostridia.
Тези микроорганизми обикновено влизат в състава на нормалната флора на стомашно-чревния тракт, някои от тях при определени условия образуват една от силните познати на човека биологични отрови – ботулотоксин, тетаноспазмин и др.
Както установили изследователите, внесените в състава на микрофлората на мишките чревни бактерии, принадлежащи към друг разпространен род – Bacteroides, ефект аналогичен на въвеждането на клостридиите, не предизвикали, което довело учените до извода за уникалната защитна роля на последните при алергиите към храни.
За установяването на биологичния механизъм в основата на този феномен, Нейглър и нейните колеги провели генетичен анализ на имунната реакция при присъствието на клостридии в червата на клетъчно и молекулярно ниво.
Анализът показал, че бактериите стимулират местните имунни клетки да синтезират високи нива на интерлевкин 22 (IL-22) – сигнални молекули, понижаващи пропускливостта на клетките на лигавицата на червата.
Експериментите върху мишки, подложените веднага след раждането си на антибиотична терапия, показали, че изкуственото въвеждане на интерлевкин 22, както и колонизирането на червата с клостридии, понижават нивата на антителата към фъстъчния алеген
