Физическите упражнения имат много благоприятно въздействие върху здравето на хората, включително предпазват от предизвиканата от стрес депресия.
Въпреки това досега механизмите, които управляват този предпазен ефект, не бяха известни.
В ново проучване върху мишки, шведски учени достигат до заключението, че тренировъчните занимания предизвикват промени в скелетните мускули, които могат да прочистят кръвта от вещество, което се натрупва по време на стрес и е вредно за мозъка. Изследването е публикувано в списание „Cell“.
Учените все пак съобщават, че все още в невробиологични условия всъщност не е установено какво е депресия и проведеното проучване представлява само едно парче от целия пъзел, тъй като дава обяснение за защитните биохимичните промени, дължащи се на физическите упражнения и предпазват мозъка от увреждане при състояния на стрес.
Известно е, че белтъкът PGC-1A1 се увеличава в скелетните мускули с упражнения и неговото производство се обуславя физическото натоварване.
В това проучване изследователите използват генетично модифицирани мишки с високи нива на PGC-1A1 в скелетната мускулатура, което показва много от характеристиките на добре тренирани мускули, дори и без упражнения.
Тези и нормални контролни мишки са били изложени на стресова среда, като силен шум, мигащи светлини и смяна на циркадния ритъм на неравномерни интервали от време.
След 5 седмици на лек стрес, нормалните мишки развиват депресивно поведение, докато ГМО мишките, с характеристики на добре тренирани мускули, не са имали симптоми на депресия.
Водещият автор на проучването съобщава първоначалната изследователска хипотеза на екипа от учени, а именно, че физическото натоварване стимулира производството на вещество с благотворен ефект върху мозъка.
И откриват, че добре тренираните мускули произвеждат ензим, който прочиства организма от вредни вещества. Така че в този контекст функцията на мускулите напомня тази на бъбреците и черния дроб.
Учените установяват, че мишките с по-високи нива на PGC-1A1 в мускулите също имат по-високи нива на ензими, наречени КАТ. Те преобразуват веществото, което се образува по време на стрес /кинуренин/ в кинуренова киселина, която не може да премине от кръвта към мозъка.
Точната функция на кинуренина не е известна, но високи нива на веществото се откриват при пациенти с психични заболявания.
Изследователите, провели изследването, посочват, че когато на нормалните мишки се дава кинуренин, те демонстрират депресивно поведение, докато ГМО мишките с повишени нива на PGC-1A1 в мускулите, не са били засегнати.
В действителност, тези животни в нито един момент не се установяват повишени нива на кинуренин в кръвта, тъй като КАТ ензимите в техните добре тренирани мускули бързо го съединяват и го превръщат в кинуренова киселина, което представлява в чист проявлението на този предпазващ от стрес механизъм.
Учените, провели изследването, са обнадеждени, то отваря възможности за създаването на нов фармакологичен принцип за лечение на депресия.
В тази връзка могат да се правят опити да се повлияе на функцията на скелетните мускули или евентуално новите медикаменти, които бъдат създадени или терапии да се насочват директно към мозъка.
Въз основа на проведеното проучване може да се достигне до извода, че скелетната мускулатура има детоксикиращ ефект, който когато е активиран може да предпази мозъка от инсулти и свързаните с тях психични разстройства.
Депресията е сред най-разпространените психични разстройства в света. Световната здравна организация съобщава, че над 350 млн. души са засегнати.
